— Звучи логично — кимна Ричър.
— Някой от „Минерва“ е разбрал, че си погледнал в плика на Анджела. Затова се опитаха да ти попречат да дойдеш тук, но се провалиха. И затова сега използват друго писмо, адресирано до Дани, за да те подлъжат да напуснеш града. Вероятно са предположили, че след като си погледнал в единия плик, ще погледнеш и в другия.
— За малко да се получи.
— Съгласна съм. Но има нещо, което не разбирам. В първия плик е имало документи, свързани с успешното обжалване на присъдата на този Бегович. Всичко е изглеждало напълно автентично. Анджела обаче е казала на Сам, че е попаднала на някакъв счетоводен проблем. Каква е връзката между счетоводството и Бегович?
— Не знаем. Засега — сви рамене Ричър.
— Може би трябва да потърсим отговора на този въпрос, вместо да ходим на церемонията в затвора.
— Аз ще отида. Ти може и да останеш в града.
— Но какво ще научим там? Да не говорим, че може да бъде опасно. Някой служител от „Минерва“ може да ни познае.
— Това наистина би било опасно, но за тях.
— Какво ще кажеш да изгледаме церемонията онлайн? „Минерва“ поддържа свой собствен канал в Ютюб. Не е нужно да присъстваме лично.
— Напротив, нужно е.
— Защо?
— Защото някой положи много усилия да ми попречи.
41
Ричър преброи трийсет и девет души пред затвора, без да включва в това число себе си и Хана.
Той знаеше причината, довела тук единайсет от тях. Джед Стармър бе дошъл, за да види как баща му излиза на свобода. Двамата телевизионни оператори и шестимата надзиратели бяха тук, защото получаваха заплата за това. Бруно Хикс, който се бе представил като основател и главен изпълнителен директор на „Минерва“, бе тук, защото се наслаждаваше на собствения си глас. Деймън Брокман, който също се представяше като основател на компанията, стоеше на сцената със самодоволно изражение. Ричър нямаше представа какво правят тук останалите двайсет и осем души. Той искрено не разбираше какъв морков или каква тояга биха оправдали подобна загуба на време.
Нещата се промениха рязко след десетина минути. Хикс тъкмо обясняваше надълго и нашироко причината за някакви проценти и цитираше разни философи, като ту размахваше ръце като водещ на аукцион, ту застиваше като глътнал бастун. Изведнъж млъкна. Иззад събралата се тълпа се появи стар пикап. В каросерията отзад се возеха шестима души. Шофьорът натисна клаксона и най-близките зрители му направиха път. За миг изглеждаше, сякаш пикапът ще се блъсне в бариерата. Ричър пристъпи към Джед Стармър, в случай че започне суматоха, но после пикапът спря. Шестимата скочиха на земята и вдигнаха плакати с лозунги, посветени на правосъдието и печалбите. Един носеше карикатура на Темида, чиито везни — отрупани с пачки долари — бяха наклонени в едната посока. Друг извади мегафон и започна да настоява затворът да прекрати дейността си. Това определено не се хареса на тълпата. Тя бързо се обърна срещу протестиращите. Започнала ги освирква. Да блъска и удря шестимата. Към мястото на инцидента се втурнаха надзиратели с извадени палки.
Хикс скочи от сцената с микрофон в ръка и закрачи към оградата.
— Спрете! — извика той. — Оставете хората да се изкажат!
Водачът на протестиращите взе микрофона. Той помълча секунда-две, след което занарежда тихо оплакване след оплакване, обвинение след обвинение.
Хикс кимаше с угрижено лице, след което си върна микрофона. Звукът изведнъж стана по-ясен и по-силен.
— Мои млади приятели — започна той, — радвам се, че дойдохте тук в този ден. Радвам се… — В този момент погледът на Хикс се спря върху Ричър и той изгуби ума и дума, заекна, запелтечи, но накрая се съвзе и извърна очи. — Радвам се, че сте толкова загрижени за такива благородни каузи като справедливост и човечност. Ако бяхте отишли да протестирате срещу някой друг затвор, може би щяхте да бъдете прави. Но тук спокойно мога да заявя, че грешите. „Минерва“ се грижи за здравето на онези, които обитават тези стени. „Минерва“ се грижи за тяхната сигурност. За тяхното образование. Стреми се да разкрие техния потенциал. И… — Хикс се обърна и тръгна обратно към сцената — ние се стремим да коригираме всяка несправедливост, на която се натъкнем. Не казвам това с лека ръка. Дами и господа, позволете ми да ви представя Антон Бегович.
От тентата, която покриваше входа на затвора, излезе мъж. Той бе облечен в черен костюм и вратовръзка, а косата му изглеждаше подстригана съвсем скоро. Мъжът спря за момент и примигна на яркото слънце. После Брокман, който до този момент не бе взел никакво участие в церемонията, скочи от сцената, хвана мъжа под ръка и го поведе към Хикс.