— Добре тогава. Беше ми приятно да се запознаем — каза Ричър, обърна се и отново тръгна към къщата.
— Чакай! Хикс си е вкъщи. Неговият заместник също. Плюс още един човек.
Ричър не му обърна внимание и продължи.
Морис забърза след Ричър.
— Чакай! Моля те! Трябва да те попитам нещо. За кой вестник работиш? Защото ако си…
— Журналист ли си? — обърна се Ричър.
Морис кимна.
— А аз не съм. Няма да ти открадна сензацията. Затова остани тук. Скрий се. Не вдигай шум. Не привличай внимание. Животът на един човек е в опасност.
— Само на един ли? Животът на много хора е в опасност.
— Какво означава това?
— Тук си заради наркотиците, нали? Затова дебнеш Хикс. Какво се случи? Някой роднина ли изгуби? Приятел? В затвор, управляван от „Минерва“?
Ричър сграбчи ръката на Морис и го задърпа назад, към дърветата.
— Разкажи ми всичко, което знаеш. Всичко! И то веднага! Не, само най-важното!
— „Минерва“ е октопод. Много опасен октопод. На пръв поглед компанията изглежда много модерна, прогресивна. Истината обаче е, че този октопод е пуснал пипалата си навсякъде. Те си подбират затворниците. Карат ги да работят какво ли не. Включително да правят наркотици. Правят го в отделенията за изолация и карантина, в карцерите, които и бездруго стоят празни. Продават дрога на собствените си затворници. Затова смъртността сред тях е толкова висока. Те го отричат, но това е самата истина. Напоследък от „Минерва“ започнаха да разширяват бизнеса. Вече доставят на други пазари.
Наркотици? Звучи логично, помисли си Ричър. Всички затвори имат проблем с наркотиците. Но може би от „Минерва“ бяха възприели този проблем като възможност. Като голям бизнес. А някои от хората, замесени в него, се нуждаеха от нова самоличност от време на време.
— Разполагаш ли с доказателства?
— Имам статистика на смъртните случаи. Документът е истински, но не разполагам с нищо друго. Засега.
— Отивам на гости на Хикс. По време на разговора ни може да стане въпрос и затова. Открия ли нещо конкретно, информацията е твоя.
42
Ричър напусна прикритието на дърветата и се приближи към къщата от югоизток. Той се насочи към задния ъгъл, прескочи парапета на верандата и обви лявата си ръка около колоната, която поддържаше балкона. После използва дясната си ръка, за да свали одеялото, което бе метнал около врата си. Той хвана единия край и залюля другия. Веднъж, два пъти… Миг преди третото залюляване да достигне максималната си амплитуда, Ричър метна одеялото към балкона и отстъпи крачка назад досущ като звероукротител с огромен камшик в ръка. Свободният край на одеялото падна от другата страна. Ричър го хвана с лявата си ръка, после събра двата края. Той опря подметките на обувките си върху колоната, придвижи нагоре лявата си ръка и се набра. После стъпи вертикално с десния си крак. Придвижи дясната си ръка. Стъпи с левия крак. Това продължи, докато Ричър не стигна балкона. Той се прехвърли през парапета и се претърколи.
А после се изправи и се ослуша. Не чу нищо.
По цялата фасада на къщата от тази страна минаваше редица от френски врати, които излизаха на балкона. Вратите бяха четири. Може би от четири спални. Всичките бяха затворени, а белите завеси вътре бяха спуснати плътно. Може би с цел осигуряване на повече дискретност. А може би като средство за борба с горещините.
Ричър тръгна към задната част на къщата. Дъските на балкона бяха солидни. Краката му не издаваха никакъв шум. Той погледна надолу към двора. Видя равна морава приблизително петнайсет на петнайсет метра, заобиколена от дървета. Хикс явно се бе приготвил за парти, тъй като вляво имаше бар, отрупан със сребърни кофички за лед, маси с подноси, пълни с пластмасови чаши, и две огромни кофи за боклук, които наподобяваха старогръцки урни. В центъра на моравата бе монтиран дансинг. Вдясно от него имаше малка сцена с барабани, микрофон на статив и светлини върху метална конструкция, която опасваше цялата й периферия.
Ричър продължи по балкона, докато най-сетне не откри това, което търсеше. Прозорче с матирано стъкло. Баня. Ричър извади дебитната си карта и я пъхна в процепа между прозореца и рамката. Той я размърда леко и успя да отвори прозореца, след което повдигна горната му секция и надзърна вътре. Видя вана. Мивка. Тоалетна. Но не и хора. Ричър отвори прозореца докрай и влезе вътре. Отиде до вратата, открехна я внимателно и не видя никого. Ричър продължи до площадката на стълбите. Тя бе широка, имаше формата на буквата И, и парапет с богата украса, който много наподобяваше този на балкона отвън. Фоайето бе точно под него. От партера долитаха гласове. Трима мъже. Те звучаха познато. И гневно.