Выбрать главу

Ричър взе възглавницата и се върна при беемвето. Той вече бе разгадал кои копчета да натисне и как да регулира седалката, за да се намести зад волана. Хана седна до него и заяви:

— Отново се опитваш да ме зарежеш. Лош навик.

— Не те зарязвам — отвърна Ричър. — Този път не можеш да дойдеш с мен. Трябва да се справя сам. А ти трябва да се погрижиш за Джед. Ако нещо се обърка, ако не спася баща му, той ще има нужда от помощта ти.

— Баща му наистина ли е жив?

— Така смятам.

— Къде е?

— В затвора.

— Кой се представя за него?

— Някакъв тип на име Карпентър. Но не съм убеден, че това е истинската му самоличност. Той е посредникът между „Минерва“ и хората, на които доставят стоката си. Карпентър измамил някакъв клиент в Парагвай преди десет години. Очаквал той да умре в затвора, но не се получило. Човекът се върнал в Щатите и сега търси разплата. Шефовете на „Минерва“ не могат да се отърват от него, защото имат нужда от контактите му. А Карпентър има нужда от нова самоличност. Възползвали са се от освобождаването на Бегович, за да го заменят с Карпентър, който пък се уплашил и се скрил в затвора. Останал там чак до днешната церемония. Дани Пийл забелязал несъответствието в счетоводните документи. Започнал да рови и навързал нещата. Казал на Анджела, а тя казала на Сам. Знаеш останалото.

— Къде са онези мръсници от „Минерва“ сега? Хикс, Брокман и Карпентър.

— В къщата. В кухнята.

— Не можем да ги оставим без надзор.

— Никъде няма да ходят.

— Сами, да. Но ако някой от хората им дойде да ги потърси?

— Затова Хеъруд трябва да се свърже с ФБР.

— Ами ако те се спасят, преди да се появят федералните?

— Трябва да поемем този риск. Не мога да остана и да ги охранявам. Трябва да се добера до Бегович.

— Аз ще ги наблюдавам. Няма да се скрия някъде и да оставя вратата им за бягство широко отворена. Те убиха Сам. Няма да мръдна от тук, докато ченгетата не ги арестуват. Това е мое решение. Готова съм да поема рисковете. Освен това съм въоръжена, не се страхувам да използвам зиг-зауера си. Снощи се убеди в това.

Ричър не отговори.

Хана продължи:

— А младежът, който се мотае наоколо? Той революционер ли е? Или просто не знае как да се облича?

— Това е Морис. Той е журналист и изглежда безвреден.

— В такъв случай може да се погрижи за Джед.

— Предполагам.

— Джед беше прав. Ще убият баща му. А аз не виждам как можеш да ги спреш.

— Имам една идея.

— Бегович се намира в затворническа килия. Не можеш да влезеш и да го измъкнеш. Нали го знаеш? Сам проучваше различни опити за бягство. Хората планират такива неща с месеци. Наблюдават. Търсят пропуски в работата на надзирателите. Повредено оборудване. Строителни грешки. Уязвими служители, които току-що са се развели, прекаляват с алкохола, вземат наркотици, играят хазарт или са затънали в дългове. Трябва и късмет. Въпреки това деветдесет и девет процента от всички опити за бягство се провалят.

— Моите шансове са много по-високи.

— Наистина ли? Защо смяташ така?

— Харолд не носеше брачна халка. Освен това видях четири триъгълника от трева.

Ричър паркира беемвето на алеята пред дома на Харолд. Самата къща бе малка и занемарена. Едноетажна, с напукана боя, мръсни прозорци, миниатюрна веранда и занемарен двор, обрасъл с бурени. Ричър започна от пощенската кутия. Тя преливаше. Ричър не обърна внимание на писмата, които откри вътре, а просто взе ластика от първата купчина, на която попадна, и тръгна към задната врата. Лесно откри кой ключ да използва от ключодържателя, който извади от възглавницата. Най-издрасканият от употреба. Ричър влезе, прекоси бързо кухнята и продължи по коридора, докато не попадна на спалнята. Отвори гардероба и видя един костюм. Черен.

На закачалката до него стоеше бяла риза. А в едно от чекмеджетата — навита на руло вратовръзка. Също черна. Дрехи за погребение, помисли си Ричър. Това не го притесняваше. Той се преоблече в дрехите на Харолд и прибра своите неща в калъфката. После отиде в гаража.

По принцип вътре имаше място за три коли, но две от клетките бяха заети от лостове, щанги, тежести. Стените бяха покрити със снимки, на които Харолд, облечен в странни еластични екипи, вдигаше най-различни тежки предмети. Трактори. Гуми. Селскостопански животни. Пита сирене. Третата клетка бе празна. На пода имаше петна от масло. Разлята боя. Следи от други течности, отдавна засъхнали. Но нямаше дневник. Нямаше следи от монтьорска дейност. Ричър отиде до малкия работен плот и взе нож, отвертка, чук и изолирбанд.