Когато се върна в колата, Ричър извади останалите пари от портфейлите. Нави банкнотите на снопче, което стегна с ластика, и ги прибра в джоба си. В калъфката останаха само инструментите и зиг-зауерът. Накрая Ричър окачи служебния пропуск около врата си и потегли към затвора.
Малката тълпа се бе разотишла. От надзирателите и телевизионните оператори нямаше и следа. Единствените хора, останали пред затвора, бяха хамалите, които сновяха наоколо, събираха столовете и демонтираха оградата. Тентата продължаваше да закрива входа, макар да не изглеждаше така добре, както сутринта. Покривът й бе провиснал, страните се поклащаха на вятъра. Сцената бе разглобена, а частите й бяха натоварени на камион, паркиран до оголеното й скеле. Ричър паркира до камиона, слезе от беемвето и започна да снове наоколо и да наблюдава строго хамалите, сякаш им бе началник. А те на свой ред извърнаха поглед и се престориха, че не го виждат.
Ричър тръгна към входа, като се навеждаше от време на време, сякаш инспектираше нещо. Той подхвърли незабелязано снопчето банкноти до оградата, после тръгна обратно към беемвето. Когато я приближи, Ричър се обърна към тримата работници, които стояха най-близо до него.
— Ей! — извика им той. — Вие тримата! Стига сте се размотавали! Свалете онази тента. Скоро ще започнат да пристигат посетителите. Как ще минат през входа?
Хамалите изсумтяха нещо, но изпълниха нареждането му. Ричър взе калъфката от колата и я отнесе до камиона, паркиран до сцената. Той отвори вратата и остави калъфката на дясната седалка. Накрая отстъпи назад и впери поглед в работниците. И зачака. Две минути по-късно един от тях забеляза парите. Пристъпи по-близо до тях. Наведе се да ги вземе. Но алчността бе затъмнила разума му. Той бе стигнал прекалено близо до оградата. Подземните датчици бяха регистрирали стъпките му. Те мигновено изпратиха сигнали до компютрите в контролната зала. Прозвуча сирена. Грейнаха червени светлини. Всички прожектори в затвора се включиха едновременно. Всички близки камери се завъртяха на стълбовете си, за да предоставят на операторите възможност да разгледат причината за проблема от най-подходящия ъгъл.
Ричър скочи зад волана на камиона, запали двигателя и включи на задна. Насочи се към участък от оградата, разположен до най-близката наблюдателна кула. После хвана калъфката, захапа я и се покатери на покрива на камиона. Пресегна се и се хвана за една метална греда от конструкцията на кулата, оттласна се с крака и се набра с ръце. Главата му се показа над парапета. Никой не го видя. Кулата бе празна. Никъде не се виждаше човек с оръжие или в униформа.
Ричър погледна надолу, но вече откъм страната на двора. Триъгълникът от трева се намираше точно под него, завъртян под ъгъл от около шейсет градуса. Тревата изглеждаше също толкова тучна и зелена, колкото му се бе сторила отвън. От мястото, на което бе застанал, Ричър видя сега, че тухлите, оградили триъгълника, са боядисани в червено. Цвят, който служеше като предупреждение всички да се пазят от това място. Заради предназначението му. Триъгълникът играеше ролята на мишена, по която надзирателите да отправят предупредителните си изстрели. Земята отдолу бе мека, а това изключваше опасността от рикошети. Сравнително неотдавна тук бе избухнал затворнически бунт. Хана бе открила информация за това. Но в добре поддържаната трева наоколо нямаше и следи от куршуми. Следователно кулите не се използваха по предназначение освен като декор за публичните прояви на Хикс. В наши дни ставали въпрос за наблюдение и проследяване, основната част от работата се върши от електроника — камери и датчици. Ричър се усмихна. В армията добре знаеха, че в някои случаи нищо не е в състояние да замени човешкото око.
43
Наблюдателните кули може и да не се използваха, но си оставаха свързани с коридорите от телена мрежа, които прекосяваха територията на затвора. Ричър слезе по стълбата и тръгна към сградата, в която бе разположен контролният център. Той знаеше къде точно се намира центърът, тъй като бе накарал Хикс да му нарисува диаграма.
Ричър премина през пет врати. Всичките имаха електронни ключалки, но служебната карта на Хикс ги отвори без проблем. Последна бе вратата на самия контролен център. Всички врати оттук нататък се отваряха единствено дистанционно. Именно това бе причината Ричър да дойде тук.
Когато влезе в контролния център, той завари двама дежурни. И двамата бяха мъже. И двамата наближаваха шейсетте. И двамата бяха достатъчно опитни, за да вземат оптимални решения в стресови ситуации. Поне на теория. Тази хипотеза се основаваше по-скоро на вероятността някой вътре да вдигне бунт или да се опита да избяга, а не да проникне отвън. Особено когато става въпрос за един човек… нищо че въпросният човек е в състояние да нанесе същите щети, колкото среден по размери затворнически бунт. Ричър нареди на дежурните какво да правят и те се подчиниха без възражение. Дори не гъкнаха, когато той ги заключи в склада и счупи ключа в патрона на ключалката.