Ричър огледа монитора на контролното табло. Управлението изглеждаше елементарно, а символите — лесни за интерпретиране. Всички иконки, които обозначаваха вратите между контролния център и Блок S1, светеха в зелено. Останалите врати бяха червени. Нищо друго не интересуваше Ричър, затова той извади чука от калъфката и натроши пулта за управление. А после счупи всички монитори. Невъзможно бе да изключи всички камери по маршрута си. Или най-малкото, не беше лесно. Нито бързо. Но нямаше смисъл да предоставя на други надзиратели възможността да ги използват.
За да стигне до килията на Бегович, Ричър трябваше да мине през още пет врати. Първите две бяха разположени в коридор от телена мрежа. Тук проникналият отвън се виждаше като на длан в сърцето на вражеската територия. Врагът бе далеч по-многоброен и разполагаше с несравнима огнева мощ. Не се ли отвореше някоя врата, Ричър щеше да загази здравата. А можеше да попадне в капана на някаква защита срещу проникване на външни лица. Или пък в затвора можеше да има резервен контролен пулт. Ричър бе наясно, че съществува голям риск да не се измъкне жив от тук.
Затова пристъпи бавно към първата врата. Спокойно. И протегна ръка. Побутна. Вратата се отвори. Втората също. Третата водеше към покрит коридор. Към по-тясно пространство. Напълно затворено. В него Ричър можеше да са озове като мишка в капан. Третата врата се отвори. Също и четвъртата, която водеше към сектора с единичните килии и карцера. Ричър се намираше в центъра на своеобразен кръст, разположен на партера. Над него бяха трите стаи на командния център на този блок. По средата на всяка стена имаше врата, която водеше към някое от крилата с килии. Ричър трябваше да попадне в западното крило.
Той лесно откри вратата. Петата. Побутна я и тя се отвори.
Ричър спря и огледа вратата на всяка килия. Те бяха общо шестнайсет. Петнайсет от тях стояха винаги отключени, тъй като официално това крило не се използваше. Освен за специални случаи. Хикс се бе заклел, че Бегович е единственият затворник тук. Но ако тук например бяха затворени двама социопати, Хикс спокойно би могъл да реши, че тази лъжа ще му се размине.
Ричър се ослуша. Долови шум от стъпки. Двама души. В първата килия вдясно, XVI. Хикс я бе описал като зона за подготовка за транспортиране. Вратата бе открехната сантиметър или два. Ричър я отвори докрай. Видя вътре операционна маса. Метална количка, отрупана с хирургични инструменти. Шкафче, пълно с медикаменти. Две стойки за интравенозно вливане. Монитор за следене на сърдечната дейност. Голяма метална кутия, захранвана от дванайсет волтов акумулатор, който приличаше на автомобилен. Тя захранваше системата, която контролираше вътрешната температура. Защото голямата метална кутия бе всъщност футуристичен ковчег за транспортиране на тела. Дефибрилатор, окачен на стената. И двама души в лекарски престилки.
Единият от тях грабна скалпел от количката и се хвърли към Ричър. Право напред. Острието бе насочено към корема на новодошлия. Но в замаха нямаше сила. Нямаше злоба. Този човек определено не разбираше от бой с ножове. Ричър блокира ръката му, продължи движението, набра инерция и удари нападателя точно под ухото. Силата на удара запрати противника му през операционната маса. Човекът се свлече на земята в тясното пространство между масата и стената.
Ричър се обърна към другия мъж в стаята, който стоеше с вдигнати ръце.
— Не ме удряйте! — прошепна той. — Няма да ви създавам проблеми. Ще направя каквото кажете.
— Бегович ли се каните да подготвите?
— Предполагам. Не ни казват имена.
— И ще го накълцате на парчета, така ли?
— Господи, не! Купувачът не желае това. Изпращаме телата цели.
— Кой е купувачът?
— Нямам представа.
Ричър направи крачка напред.
— Не знам! Заклевам се! Аз съм само дребна риба. Но се носят слухове, че този отива при най-големия ни клиент, който работи на кораб. Край брега на Джърси. В международни води, където няма закони и регулации.
— С други думи, онези изроди на кораба ще разфасоват тялото. И какво ще направят? Ще съхраняват органите, докато им потрябват?