Системата има две предимства. Вратите лесно се заключват или отключват дистанционно. Въпрос единствено на пропускане или непропускане на ток към електромагнита. Ако поради някаква причина електрозахранването бъде прекъснато, вратите автоматично се заключват.
Някой се бе досетил, че Ричър е успял да отвори всички врати по пътя си. Надзирателите не можеха да ги заключат по обичайния начин, тъй като Ричър бе смазал с чук контролното табло. Затова те бяха изключили тока. Резервните електрически мрежи не бяха свързани с ключалките и това не бе случайно. Ричър можеше само да се възхити на простотата на това решение. Което не означаваше, че не осъзнава колко сериозно е загазил. Той бе уловен в капан на място, което бе проектирано така, че да не позволи на никого да избяга. Единственото му спасение бе свързано с пропускането на ток през електромагнита във вратата. А това определено бе невъзможно да се случи от мястото, на което Ричър се намираше в момента.
Освен ако…
Специалистите, проектирали затвора, не бяха предвидили, че някоя килия може да е пълна с медицинско оборудване. Ричър си припомни набързо какво бе видял в W1. И реши, че може би има шанс, ако знанията му по физика от гимназията не го подведат. Той завъртя Бегович в обратната посока и му нареди да го следва.
Ричър грабна руло тоалетна хартия от странната комбинация между стоманена тоалетна, мивка и огледало, монтирана в единия ъгъл на килията, и го подхвърли на Бегович с думите:
— Махни цялата хартия. Трябва ми само картонената тръбичка отдолу. Ясно ли е?
— Разбира се.
Бегович хвана рулото, пъхна показалец в тръбичката и започна да развива.
— Изчакай ме тук! Ей сега се връщам!
Ричър влетя в килия WЗ, извади чука от калъфката и използва по-острия му връх, който бе извит и раздвоен, предназначен за вадене на пирони, за да откърти металната разпределителна кутия, от която излизаха кабелите за осветлението на тавана. Той отскубна жиците и повтори операцията в килии W5 и W7. Накрая се върна в W1 и откри, че Бегович вече е развил рулото тоалетна хартия. Ричър взе ножа от калъфката и разряза изолацията в края на първия кабел, който бе отскубнал. Притисна парченцата пластмаса с единия палец и показалец, а снопчето медна тел — с другия си палец и показалец. Ричър ги задърпа в противоположна посока и лъскавата медна тел се измъкна от изолацията като змия, която сменя кожата си. Той повтори процеса с останалите кабели, в резултат на което вече разполагаше с три двуметрови парчета медна жица, които съедини, омота краищата им и ги затегна със зъби.
— Добре — каза Ричър. — Дръж сега картонената тръбичка. Дръж я здраво. Не позволявай да се върти.
Той започна да навива медния проводник около картона, нагоре-надолу, напред-назад и накрая получи стегната дебела намотка, от двата края на която висяха по десетина сантиметра жица. Той откачи дефибрилатора от стената и с помощта на изолирбанд свърза краищата на намотката с двата електрода. Когато приключи, Ричър тръгна по коридора и спря пред вратата. Тогава натисна онова копче на дефибрилатора, върху което пишеше „Зареждане“. Изчака светлината да се промени от червена на зелена. Завъртя потенциометъра на максимална стойност. Хвана изолираните дръжки. И поднесе намотката към рамката на вратата от противоположната страна на пантите, приблизително на половината й височина.
Ричър се обърна към Бегович и каза:
— Добре. Когато си готов, натисни червения бутон.
— Готов съм — отвърна Бегович, протегна костелив пръст и натисна кръглото копче.
Резултатът бе ослепителна светкавица като при гръмотевична буря. Последвана от тихо жужене като от претоварен бушон. Мирис на овъглен картон и горяща боя. И тихо трополене, когато намотката падна на пода с разтопени краища на медната жица.
— Добре, да се надяваме, че сме получили магнит — каза Ричър, отиде до W1 и се върна с дванайсет волтовия акумулатор, който взе от кутията с размери на ковчег. — Има само един начин да разберем.
Върху стената бе монтирана метална тръба, която излизаше от другия край на рамката на вратата, онзи с пантите. Ричър използва чука, за да я откърти от стената. Той издърпа кабел с дължина около метър, сряза го с ножа си и обели изолацията. Раздели края на кабела на две части, докато те станат достатъчно дълги, за да стигнат полюсите на акумулатора. Свърза първо положителния, после отрицателния. И се ослуша. Ричър си представи как чува стоманените шипове на заключващия механизъм да се подчиняват на електромагнитната сила и да се плъзгат бавно в каналите си във вътрешността на вратата. Той задържа жиците на място в продължение на двайсет секунди. Трийсет. Накрая ги пусна и се изправи.