Ричър грабна калъфката от възглавница и се обърна към Бегович:
— Готово! Получи се… или не се получи.
Беше се получило. Ричър бутна вратата. Тя се отвори. И той се озова лице в лице с трима души. Двама надзиратели с автомати АR-15 в ръце. И мъж с неестествено бледо лице и със скъп костюм.
45
Ричър сграбчи ложата на автомата на по-близкия надзирател и го блъсна рязко нагоре към тавана. А после срита втория надзирател в слабините. Заби чело в лицето на първия. И изрита втория в главата, преди да е изпълзял достатъчно далече.
Бегович хукна към вратата в края на коридора. Тя бе заключена.
Мъжът с костюма не помръдна.
— Ти сигурно си Ричър — каза той. — Доста зрелищна поява.
Ричър взе автоматите и ги преметна през рамо.
— А ти кой си?
Мъжът не отговори.
— Казва се Ривърдейл — обади се Бегович. — Главният надзирател. Голям мръсник.
— Ривърдейл? — отвърна Ричър. — Окей. Време е да направиш нещо добро. Отвори онези врати.
Ривърдейл не каза нищо в продължение на няколко секунди, след което кимна:
— Няма проблем. Мога да го направя. Но преди това ти ще трябва да направиш нещо за мен.
Ричър не отговори.
Ривърдейл посочи Бегович.
— Убий го! Пръсни му мозъка! И ще си тръгнеш спокойно оттук.
Ричър поклати глава.
— Разбирам защо не искаш той да излезе на свобода, но това не ме устройва.
— Трябва да избереш между доброто за един човек и доброто за много хора. Застреляш ли го, ще разполагаме с един труп. Не го ли застреляш, не мога да ти позволя да си тръгнеш с него. Това е сигурно. Вратите ще останат заключени, докато не пристигнат още хора.
— Нима разполагаш с още хора?
— Предостатъчно. Те ще убият и двама ви. Ти вероятно ще успееш да ме убиеш, преди да ти изтече кръвта. Което означава три трупа. Три трупа срещу един. Това е три пъти по-лошо. Въпрос на елементарна етика. Ето защо искам от теб да постъпиш правилно. По дяволите, предполагам, че дори Бегович вижда логиката!
— Майната й на логиката! — обади се Бегович.
— Не ме интересува има ли логика, няма ли логика. Не ме устройва — заяви Ричър.
— Добре, ще подсладя сделката. Убий го! Двамата с теб си тръгваме заедно. И аз ще ти дам един милион долара в брой. Чух, че си зле с парите. Ето го твоя шанс да заживееш като принц.
— Имам всичко, което ми трябва. Всичко, което искам. Значи живея по-добре от всеки принц.
— Огледай се, Ричър. Огледай това място. Наистина ли искаш да умреш тук? Днес?
— Всеки ще умре някой ден. Някъде.
— Но тук? Сега?
— Не виждам как ще стане. Освен ако някой заблуден метеорит не се стовари върху главите ни.
— И какво предлагаш?
— Отвори вратите. Пусни ни да си тръгнем.
— Говори сериозно.
— Отвори вратите. Гръмни се в главата.
Ривърдейл замълча за момент, след което попита:
— Женен ли си, Ричър?
— Не.
— А бил ли си някога?
— Не.
— Имаш ли приятелка?
— Не.
— Добре. Като се има предвид, че нямаш нито дом, нито пукната пара в джоба, предполагам, че не се забавляваш достатъчно. Имам една идея. Тя може да наклони везните. — Ривърдейл извади мобилния си телефон и набра някакъв номер. Когато се свърза, заяви: — Ричър е неутрализиран. Трябва да се върна в кабинета. Включете захранването и отключете всички врати между това място и Блок S1.
В продължение на двайсет секунди не се случи абсолютно нищо. А после от всички посоки долетяха металически изщраквания, вратите се отвориха и лампите грейнаха.
Ривърдейл тръгна към изхода.
— Последвайте ме — каза той.
Ричър и Бегович тръгнаха след него по коридора. Или влязоха в капана за мишки, както Ричър го бе нарекъл наум. Той очакваше всеки момент от вратата зад гърба му да изскочат надзиратели и да се втурнат към тях. Или Ривърдейл да се хвърли на пода, следвайки някакъв предварително уговорен сигнал, и отпред да долетят куршуми. Но Ричър и Бегович изминаха половината разстояние. Две трети. Завиха наляво в края на коридора и стигнаха съседната сграда. Ривърдейл отбеляза, докато изкачваше бетонното стълбище: