Выбрать главу

Нещо проскърца в съседната стая. Съвсем тихо. Само веднъж. Но Ричър бе категоричен, че е чул нещо. Той пристъпи към вратата. Ослуша се. Не чу нищо. Сложи ръка върху дръжката. И отвори рязко врата. След това отскочи рязко назад, за да не се спъне в мъжа, който се търкаляше на пода в краката му.

Това бе Морис, журналистът.

— Какво правиш тук, по дяволите? — възкликна Ричър.

— Крия се — отвърна Морис. — И те чакам. Защо се забави толкова?

— Къде са останалите? Хана? Хлапето?

— Отзад… мисля.

— Мислиш?

— Мисля, че всички са отзад.

— Всички?

— Хана. Момчето. Хикс и Брокман. Карпентър. И двама новодошли.

— От „Минерва“?

— Не. Те нямат намерение да спасяват никого. Определено. Имам чувството, че търсеха Карпентър. Той беше целта им.

— Защо те оставиха на свобода?

— Те не подозират за мен. Аз бях в мокрото помещение. Надявах се да е килер. Умирах от глад.

— Не претърсиха ли къщата?

— Аз се скрих. Бива ме в тези неща. Имам богат опит.

— Видя ли какво се случи? Или само чу?

— Видях нещо. Те не претърсиха веднага къщата. Направо влетяха. Хана посегна към пистолета, но те се оказаха прекалено бързи.

— Въоръжени ли са?

— Единият, по-младият, има пистолет. По-възрастният носи някаква манерка и кърпа. Той изрита пистолета на Хана и сложи кърпата върху лицето й. Тя припадна. Джед се хвърли върху него, но старият го сграбчи и сложи същия парцал върху лицето му. Момчето също изгуби съзнание. Едва тогава претърсиха къщата. Оттам насетне само чувам какво става.

— Какво искат от Карпентър?

— Единият, по-възрастният, мисля, защото говореше с такъв тон, сякаш командва парада, започна да го разпитва. Задаваше му странни въпроси. Според него Карпентър му е продал черен дроб, който не е бил достатъчно качествен, и това е убило сина му. Той искаше да разбере откъде е дошъл черният дроб и дали Хикс и Брокман са замесени.

— Какво каза Карпентър?

— Нищо. Той не искаше да говори. По-възрастният заяви, че това не е проблем. Имал отлично средство да му развърже езика. А после предполагам, че използва онзи парцал, за да ги упои или нещо подобно. Чух тежък тропот, а после шум като от влачене. Пет пъти. После ги отнесоха някъде отзад.

— Защо отзад?

— Защото не чух коли, а отпред ги няма. Проверих. Честно казано, по едно време мислех да избягам. Но после се сетих, че ти ще се върнеш. Реших да остана и да те предупредя.

— Постъпил си правилно — отвърна Ричър и тръгна към вратата.

— Едно не разбирам — каза Морис, без да помръдне от мястото си. — Тези типове искат да си отмъстят заради някакво фатално отравяне. Какво общо има това с „Минерва“? В затворите им няма животни. Компанията не притежава ферми. Откъде могат да вземат черен дроб?

— Синът на онзи тип не е жертва на хранително отравяне. — Ричър хвана дръжката на вратата. — А черният дроб не е дошъл от животно. Не и четирикрако.

Ричър прекоси фоайето, хукна нагоре по стълбите и влетя в централното помещение в задната част на къщата. Това бе спалня с полиран дъсчен под и елегантни мебели от светла дървесина. В стаята имаше три високи прозореца с бели пердета, които стигаха до пода. Ричър отиде до средния прозорец и отметна лекичко единия край на пердето. Той погледна през стъклената врата към голямата квадратна морава, която бе видял при първото си идване тук. Разликата бе, че сега там имаше хора. Хикс, Брокман и Карпънтър. Голи. Те висяха с вързани ръце от металните греди на осветлението, издигнато над сцената. Неподвижни. Хана и Джед лежаха на тревата вдясно от сцената. Облечени, но също неподвижни. Ричър видя и двама непознати. Те загребваха с черпак някакъв гел от голям варел и го пресилваха в сребърните ледарници, които бяха взели от бара.

Ричър хукна надолу по стълбите, изхвърча през входната врата и заобиколи къщата. Той излезе на верандата тъкмо когато новопристигналите оставяха трети ледарник на края на сцената. Двамата стояха от двете страни на варела. Щом чуха стъпки, те се обърнаха, извадиха пистолети и се прицелиха в Ричър.

— Хвърли оръжието! — нареди по-възрастният. — Легни по лице на земята!

Лекият ветрец духаше право към Ричър. Покрай двамата непознати. Покрай техния варел.

— Няма да стане — отвърна Ричър. — Тук съм заради жената и момчето. Те идват с мен. А онези идиоти, които сте вързали… Правете с тях каквото искате.