Мъжът поклати глава.
— Жената и момчето няма да ходят никъде. Те ни видяха.
— Зърнали са лицата ви за миг в най-добрия случай. Не представляват заплаха за вас.
— Няма значение. Могат да ни свържат с това място. Ти също.
Бензин, помисли си Ричър. Най-вече бензин. И бензин. И още нещо. И тогава се досети. Комбинацията от тези съставки… Ричър погледна варела. Той бе почти празен. Почти, но не съвсем.
— Проблемът не е мой — заяви Ричър. — Вземам приятелите си и изчезвам.
— Не си в положение да казваш какво ще се случи.
— Напротив. В идеалното положение съм — обясни Ричър и стреля по варела.
Куршумът прониза пластмасата и останалият вътре напалм се възпламени мигновено. Варелът се пръсна. Взривната вълна събори двамата мъже на земята. Оранжеви пламъци погълнаха по-младия. Той запищя, замята се и дори натисна спусъка неволно, след което изтърва пистолета.
Ричър скочи от верандата, пристъпи напред и простреля младия мъж в главата. По-възрастният лежеше по гръб. Той не помръдваше. Пламъците не го бяха засегнали, но на ризата му имаше червено петно. В лявата част на корема. Петното бе влажно и се разрастваше. Куршумът на неговия приятел бе попаднал тъкмо там.
Мъжът се претърколи и се изправи на ръце и крака. Опита се да запълзи към сцената, но Ричър препречи пътя му.
— Махни се! — прошепна възрастният мъж дрезгаво.
Ричър не помръдна.
Мъжът кимна към Карпентър.
— Той… той трябва да проговори.
— Кръвта ти ще изтече — каза Ричър.
— Той уби сина ми. Той има доставчик. Трябва ми името му.
— Синът ти се е подложил на трансплантация, така ли?
Мъжът кимна и се отпусна тежко на една страна.
— Черният му дроб започна да отказва. Той мина рехабилитация след рехабилитация. Нищо не помогна. Обикновените лекари не помогнаха. Затова намерих клиника. На един кораб. Там му присадиха нов черен дроб, който се оказа негоден. Кайл умря.
— Онези двамата, които сте вързали. Те са неговите доставчици. Те управляват затвори. Намират затворници, които няма да липсват на никого, и ги продават като донори на органи.
— Настина ли? — Възрастният мъж надигна глава.
Ричър кимна.
— Помогни ми тогава. Застреляй ги.
— Не.
— Защо? Нали застреля Грейбър… моя приятел.
— Онзи нещастник ли? Той гореше целият. Проявих милосърдие. Ще ликвидирам бизнеса им със затворите, но няма да убивам хладнокръвно никого.
— Моля те. Заради сина ми. Казваше се Кайл Емерсън. Беше на двайсет и две.
— Не.
Мъжът се изправи с усилие на ръце и крака и пропълзя още един метър.
Ричър взе една риза от купчината дрехи до сцената. Той я подаде на възрастния мъж с думите:
— Продължиш ли в същия дух, кръвта ти ще изтече. Спри, притисни я към раната, обади се на деветстотин и единайсет и може да оцелееш.
Емерсън продължи да пълзи. Добра се до края на сцената. Надигна се. Едната му ръка сграбчи дървената настилка, а другата — кофичка за лед. Мъжът се опита да се изправи, но успя единствено да метне съдържанието на кофичката по сцената. Ледарникът бе пълен с гел с кремав цвят. Част от гела попадна върху гърдите му, потече по панталоните му и се смеси с кръвта му. Мъжът падна назад, претърколи се и запълзя на колене. Изправи гръб, извади кутия кибрит от джоба си и се обърна към Ричър.
— Сега се радвам, че не застреля тези мръсници. — Той взе клечка кибрит и добави: — Така ще си получат заслуженото.
Мъжът драсна клечката. Пламъче облиза върха й. Емерсън изглеждаше хипнотизиран от него. После коленете му се подгънаха, той залитна назад и изпусна клечката. А тя падна върху корема му, като продължаваше да гори.
Ричър отскочи. Беше чисто инстинктивна реакция на огъня, програмирана дълбоко в мозъка му. Действие, което не можеше да предотврати. Той усети горещината по лицето и ръцете си. Чу звук, който наподобяваше скърцане. Стори му се, че чува възрастния мъж да се смее. Стори му се, че го вижда да се усмихва. А после Ричър вдигна пистолета и го простреля между очите.
Тялото застина неподвижно, а върху него танцуваха пламъци.
Ричър долови звука от два чифта приближаващи стъпки. Предпазливи. Но различни. Първи на верандата се появи Морис. После Бегович. Морис застина неподвижно. Бегович скочи долу и хукна към сцената. Към шефовете на бившите си надзиратели. Но после зави, отиде при Джед и впери поглед в момчето.
— Мъртви ли са? — попита тихо Морис.
Ричър посочи двете овъглени тела.
— Тези са мъртви. Останалите са упоени. Ще оживеят.