Морис остана в имението на Хикс, за да дочака федералните агенти, след което започна да планира пътуване до Вашингтон. Хана и Бегович останаха в хотела. Ричър заведе Джед на кратко пътуване до града с пикапа на Сам Рот. Първо се отбиха в една дрогерия, в която Ричър влезе сам. А после отидоха до онази стара бензиностанция, превърната в закусвалня. Джед си поръча двоен бургер без никакви зеленчуци, също като Ричър. Хлапето погълна своя, преди да стигнат паркинга на хотела.
На следващата сутрин Ричър отново качи Джед в пикапа. Двамата взеха колелото от скривалището, в което го бе оставило момчето, и поеха към хотела. Когато пристигнаха, куриерът от Джаксън вече ги очакваше на паркинга. Джед слезе от кабината. Куриерът взе колелото от товарния отсек на пикапа и започна да го оглежда сантиметър по сантиметър.
— Съсипал си го! — каза той. — Издраскал си боята. Сплескал си седалката. Изкривил си кормилото. Огънал си каплите. Съсипал си колелото! То не струва нищо! Копеленце мръсно!
— Направих всичко по силите си, за да се грижа добре а него — отвърна Джед. — Съжалявам, ако има някакви щети.
— Каква полза от твоите съжаления? — Куриерът блъсна Джед в гърдите. — Нещастно…
Ричър излезе от пикапа.
Куриерът грабна кормилото и забърза към комбито, паркирано до входа на хотела.
— Ей, приятел, най-обикновено недоразумение. Благодаря, че го върна. Време е да тръгвам.
Младежът качи колелото в багажника и седна зад волана. Той запали двигателя, включи на задна, след което промени посоката и се понесе към изхода на паркинга.
Ричър и Джед стояха един до друг, докато колата не се скри от погледа им. Тогава Ричър връчи на Джед малка хартиена торба, която бе взел от дрогерията. Джед я отвори. В нея имаше сгъваема четка за зъби.
— За следващото ти пътуване с „Грейхаунд“ — каза Ричър. — Побира се по-добре в джоба от стандартните четки.
— Благодаря.
— Успех с баща ти. Надявам се нещата да се получат.
— Отиваме в Колорадо. Хана каза, че можем да отседнем в дома на Сам, докато татко си намери работа.
— Домът на Сам е много хубав. Обзалагам се, че ще останете доволни.
— Ти също ли идваш в Джерардсвил?
— Аз ли? Не.
— Защо? Нали каза, че там е хубаво?
— Хубаво е. Но вече съм бил там. Време е за нещо ново.