Ако Емерсън бе обикновен турист, той щеше да гледа в другата посока. Зад гърба си. Към стария град. Към потъналите в зеленина площади, калдъръмените улици, живописните къщи и старите обществени сгради, увенчани с куполи. Късче богата история, обвито в златиста светлина, отразена в неспокойните води на реката. Но Емерсън не се интересуваше от туристически забележителности. Пет пари не даваше за колониалното минало на града, нито пък се вълнуваше до каква степен старият град съответства на първоначалните планове на своите основатели. Не, Емерсън се интересуваше от промишлената зона на Савана. И по-точно, от пристанището, простряло се пред него. От огромната плетеница от терминали, резервоари и складове, заела западния бряг на реката. И по-конкретно, от една сграда. Склад. Голям склад с бели ламаринени стени и бял ламаринен покрив.
Емерсън знаеше, че с изключение на обикновения офис, разположен в единия й край, сградата няма никакви вътрешни стени. Той знаеше още, че по-голямата част от обема на склада е запълнена с неотворени дървени сандъци. Бяха му казали, че в тях има детски кукли, внесени от Китай, но с непълна документация. Емерсън не се съмняваше, че документите не са наред. Той обаче предполагаше, че детските кукли са последното нещо, което ще открие във въпросните сандъци. От Китай или откъдето и да било. Което изобщо не го интересуваше. Емерсън бе получил подробен химичен анализ на компонентите на предполагаемите кукли, а също и сандък, пълен с тях, напълно идентичен с онези в склада. Сандъкът му трябваше за опити. Които той проведе. Много съвестно. Макар изобщо да не погледна вътре. Емерсън не бе от хората, които поемаха излишни рискове. Той знаеше, че има неща, които е по-добре да не знае.
Познанията на Емерсън относно склада и съдържанието му не бяха чисто теоретични. Предишните два дни той бе наблюдавал сградата от непосредствена близост. Първо, за да прецени мерките за сигурност. Второ, за да се увери, че там наистина няма хора, както му бяха казали. Първата цел бе чисто практична. Втората бе свързана с цената. Имаше ли жертва, цената му се покачваше. Това бе основен принцип. Емерсън не вършеше това за пари, но все пак бе най-добрият в занаята и трябваше да получи съответното признание. Така беше справедливо. Освен това у дома го чакаше съпруга. И син. Хлапето бе на двайсет и няколко, но си оставаше сериозна отговорност. Финансова най-вече. Емерсън трябваше да покрива всевъзможни разходи. Коли. Храна. Дрехи. Болнични сметки. Над четвърт милион долара само за миналата година. Скоро щеше да му се наложи да плаща и за колеж. Стига хлапето да поумнееше поне малко. Да, животът на Лев Емерсън определено бе свързан с големи разходи.
Четиресет и осем часа след като получи „мострата“, Емерсън заключи, че няма основание за отлагане на операцията или за увеличаване на цената, затова тази сутрин, преди изгрев-слънце, той пристъпи към реализацията на своя план. Хората му изключиха пръскачките на противопожарната система. Донесоха оборудването си. Разтовариха контейнерите с химикалите. Прокараха кабелите. Инсталираха контролните механизми. Измериха необходимите стойности. Направиха съответните изчисления. Дадоха своите прогнози относно въздушния поток и отделената топлина. Пробиха дупки на стратегически места в покрива и стените. Разместиха сандъците, за да оптимизират циркулацията на въздуха. Повториха изчисленията. Потретиха ги и отново ги провериха. Внесоха нови корекции. Накрая, когато Емерсън остана доволен от всичко, мястото бе евакуирано. Творението му бе задействано. Вратите бяха затворени и заключени за последен път. Микробусите си тръгнаха. Емерсън и Грейбър си взеха по нещо за хапване и отидоха на моста, за да се насладят на шоуто.
Това бе работата, която обичаше.
Грейбър побутна Емерсън по ръката. В далечината се появи първата струйка дим. Тя се издигаше колебливо през един от новите отвори в покрива на склада. Все още бе тънка. Бледа. Едва забележима. Но предвестник на това, което предстоеше да се случи вътре. Обещание. Емерсън потръпна от вълнение. Той приличаше на меломан, чул първите ноти на любима симфония. Напрежението нарасна. Стана почти непоносимо. Димът се усили. Потъмня. Затанцува във въздуха. Заизкачва се все по-бързо и…