Выбрать главу

Устните на Моузли се разтеглиха в усмивка.

— Каква ирония, не мислите ли? Този, когото избрахме, всъщност е невинен.

— Не бих го нарекъл ирония — намръщи се Ривърдейл. — И не бяха девет, а само пет. Останалите имаха семейства. Което ги правеше неподходящи.

— Девет? — възкликна Брокман. — Пет? Броят няма значение. Важен е само резултатът. А резултатът е достатъчно добър. Дори онзи да се появи, докъде ще стигне? В най-добрия случай на трийсетина метра.

— Не е нужно да идва. Може да го види по телевизията. Онлайн. Да прочете във вестниците.

— Главният надзирател е прав — каза Моузли. — Може би е по-добре да не привличаме много внимание този път. Дали да не отменим поканите за медиите? И да се оправдаем с някоя глупост от рода на „проявяваме уважение към личния живот на затворниците“ или нещо подобно.

— Не е необходимо — поклати глава Брокман. — Смяташ ли, че този бедняк има телевизор? Компютър? Абонамент за „Ню Йорк Таймс“? Той е някакъв скитник, за бога! Стига си търсил проблеми. Всичко е наред.

Хикс потропа с пръсти по масата.

— Медийното отразяване е добро за компанията. Винаги търсим реклама. Ако променим тази политика сега, ще привлечем излишно внимание. Ще накараме хората да заподозрат, че нещо не е наред. И все пак мисля, че трябва да разберем със сигурност. Погледнал ли е, или не? — Хикс се обърна към мъжете с тениските. — Някакви предположения? Тук няма правилен или неправилен отговор. Станалото — станало. Наясно сме с това. Кажете ни какво смятате.

Мъжът със счупения нос си пое дълбоко дъх през устата.

— Мисля, че погледна.

— Мислиш? — попита Хикс. — Но не си сигурен?

— Не напълно.

— Добре. Къде беше пликът?

— В чантата.

— А къде беше чантата?

— На земята.

— Ти ли я остави там?

— Исках ръцете ми да бъдат свободни.

— Къде беше чантата, когато колата пристигна? — продължи с въпросите Хикс.

Мъжът със счупената ръка отвърна:

— На земята.

— На същото място?

— Откъде да знам? Не бях там, когато Робърт я е оставил на земята. А когато я взех, Робърт беше в безсъзнание.

Хикс замълча, след което кимна:

— Добре. Колкото време онзи скитник е бил сам с чантата ли?

— Нямам представа. Едва ли е било много. Две минути… максимум.

— Това означава, че е напълно възможно да е погледнал вътре — заключи Хикс. — Или най-малкото, да е надзърнал.

— Така е — съгласи се мъжът със счупения нос. — Не забравяйте, че освен това чантата беше разкъсана. Как се е случило? И защо? Не сме го направили ние.

Брокман се приведе напред.

— От думите ви разбирам, че на мястото е царяла страшна бъркотия. Пълен хаос. Чантата вероятно се е скъсала случайно. Не бива да отдаваме голямо значение на този факт. Другите двама, които изпратихме, не са докладвали, че някой е проверявал съдържанието на чантата.

— Те изобщо не са докладвали — обади се мъжът със счупената ръка. — Нямаме представа къде са.

— Вероятно пътуват насам — каза Брокман. — Може да имат проблеми с телефона. Ако имаше нещо притеснително, щяха да намерят начин да ни уведомят.

— И никой не е споменал нищо на полицията — каза Моузли. — Разговарях вече няколко пъти с началника. Което би трябвало да означава нещо.

— Мисля, че е погледнал в плика — заяви мъжът със счупения нос.

— Трябва да отменим събитието — каза Ривърдейл.

— Това е най-глупавото нещо, което съм чувал — отвърна Брокман. — Не ние определихме датата. И не ние определихме часа. Съдията го направи, когато подписа заповедта за освобождаване. И вие го знаете. Опитаме ли да протакаме нещата, ще пратят инспектори и ще загазим здравата. Знаете какво означава това за нас. Със същия успех можем да се гръмнем в главите още тук и сега.

— Добре, добре, няма да отлагаме — намръщи се Ривърдейл. — Но трябва да се върнем към първоначалния план. Отклонението от него винаги води до грешка.

— Това би трябвало да реши петъчния проблем. Ако има такъв. Но тогава няма да можем да се измъкнем от по-големия проблем, който имаме тук. Ситуацията, в която се намира Карпентър.

— Още в самото начало ви казах, че решението на проблема е съвсем просто. Куршум в тила. Готов съм да се заема, ако не ви стиска.

— Имаш ли представа какво ще ни струва това? Колко пари ще загубим?

— Ще загубим нещо много повече от пари, ако онзи човек навърже нещата.

— И как ще го направи?

— Като дойде тук. Сам каза, че може да го направи. Ще дойде тук и ще започне да копае. Той е военно ченге. В кръвта му е.