— Къде отиваме?
— Да открием хората, продали онова нещо, което е убило сина ми.
13
Ричър прекара нощта в новата си стая. Спа леко. Събуди се в девет. Взе си душ. Облече се. И тъкмо сгъваше четката за зъби, готов да си тръгне, когато на вратата се почука силно.
— Джак Ричър? Хеъруд, полицейско управление на Джерардсвил. Там ли си? Трябва да поговорим.
Ричър отвори вратата и покани полицая да влезе. Хеъруд огледа стаята. Той изчака Ричър да седне на леглото, след което се настани на единствения фотьойл. Това бе обемиста мебел — доста неудобна между другото — с тюркоазена дамаска и една разклатена странична подпора. Хеъруд се опита неуспешно да я намести, след което остави на пода папката, която носеше.
— Трябва да си вземеш мобилен телефон — каза той.
— Защо? — попита Ричър.
— За да могат хората да се свързват с теб.
— Кой например?
— Аз.
— Често ли ще го правиш?
— Не. Но не това е важното. Оказа се труден за откриване. Щеше да ми е по-лесно да ти звънна. И да попитам къде мога да те намеря.
— Нали ме намери?
— В крайна сметка. Наложи се да звъня във всички хотели в града и да питам дали са настанили гост на име Ричър. Естествено, всички ми отговориха отрицателно. Затова предположих, че си се регистрирал под друго име. Спомних си, че спомена, че си дошъл в града, за да разгледаш изложбата, посветена на Пий Ридж. Затова отново позвъних във всички хотели. И попитах за гост на име Самюъл Къртис. Генерала, спечелил битката. И бум! Открих те!
— Впечатлен съм. Трябва да станеш полицай.
Хеъруд се усмихна, но явно не му беше забавно.
— Точно затова исках да говоря с теб. Исках да те уведомя, че случаят — онзи с жената, прегазена от автобуса, — е приключен.
Ричър се замисли за двамата мъже, които парамедиците бяха откарали през нощта. Двамата изглеждаха доста пострадали. Може би боят, който бяха отнесли, щеше да ги направи по-приказливи.
— Хванали сте убийците, така ли? — попита той.
— Заключението е самоубийство.
Ричър не отговори.
Хеъруд затвори очи и поклати глава.
— Виж, знам какво ми каза. За мъжа с качулката. Как бутнал жената. Вярвам ти. Но има проблем. Появи се друг свидетел. Той се кълне, че жената се е хвърлила пред автобуса. Направила го е сама, и то напълно съзнателно.
— Този свидетел греши.
— Вярвам ти. Но другият свидетел, той е уважаван гражданин.
— А аз не съм ли?
— Не съм казал подобно нещо. Моят началник…
— Свидетелят греши. Или лъже. Възможно е да е замесен. Или подкупен.
Хеъруд поклати глава.
— Той е уважаван гражданин. Живее тук, откакто е роден. Има къща. Съпруга. Работа. Не играе хазарт. Не пие, не взема наркотици. Няма дългове. Никога не е глобяван дори за неправилно паркиране.
— Няма ли други свидетели? Пътниците в автобуса? Все някой трябва да е видял нещо.
— Една възрастна дама смята, че е видяла жената да скача. Но не си е носила очилата, затова не е сигурна. Друг пътник е видял теб. Как бягаш от местопрестъплението. Затова моят шеф…
— Има ли бележка?
— Да, оставила е бележка в дома си — отвърна Хеъруд. — В Мисисипи. На кухненската маса. Снехме отпечатъците на жената, установихме самоличността й и помолихме местната полиция да провери дома й. Веднага са открили бележката.
— На машина ли е била написана?
— Не. На ръка. И подписана. Тук няма нищо съмнително.
— Какво те кара да мислиш, че не е фалшифицирана?
Хеъруд извади два листа от папката, която носеше, и ги подаде на Ричър.
— Едното е последният формуляр, с който е кандидатствала за работа. Компанията, за която работи… за която е работила, изисква всичките й служители да попълват тези формуляри на ръка. Там смятат, че почеркът разкрива важна информация за личните качества на човека. Помага им да отсяват социопатите и други нежелани елементи. Второто е нейната бележка.
Ричър започна с формуляра. Той нямаше голям опит с подобни документи, но прочетеното му се стори твърде общо и банално. Първият въпрос гласеше: Моля, изложете причините да кандидатствате за тази позиция. Почеркът на Анджела бе едър, закръглен и малко детински. Тя твърдеше, че иска да помага на хората. Да допринесе за благото на обществото като цяло. Нищо не предполагаше, че се е откроила сред останалите кандидати. Или че изгаря от желание да работи в затвор. Това можеше да е формуляр, с който кандидатства за работа в сладкарница или като дресьор на кучета.