— Да, сър. Наясно съм с това.
Ричър се замисли за миг и попита:
— Морската пехота?
— Как разбра?
— Баща ми беше морски пехотинец. Научил съм се да ги разпознавам.
— И? Какво да правя?
— Твоят началник… корумпиран ли е? Прикрива ли нечии незаконни схеми?
— Не мисля. Според мен просто е мързелив. Той е свикнал подчинените да му поднасят резултата от разследването в лъскава кутийка, вързана с панделка. И не проявява желание да развърже панделката и да надникне в кутийката. Просто не иска да работи.
— Как се казва бившата съпруга на Рот?
— Хана Хамптън.
— Адрес?
— Щети го напиша.
— Добре. Ето какво те съветвам да направиш — върни се на работа, дръж се както обикновено и не казвай на никого за този разговор.
— Но аз не те моля да работиш по случая вместо мен.
— Знам.
— Не бива да се замесваш.
— Вече съм замесен.
— Не бива да продължаваш.
— Става въпрос за убийство. Някой трябва да направи нещо по въпроса.
— Ние ще направим нещо. Полицейското управление.
— Наистина ли? С вашия мързелив началник?
Хеъруд сведе поглед.
— Дай ми адреса. Заеми се с обичайната си работа. Не се набивай на очи. Ще се свържа с теб.
14
Сумирате ли разходите по обзавеждането, добавите ли стойността на картините по стените и разделите ли получената сума на площта на Центъра за посетители на „Минерва“, получената сума на квадратен метър ще ви отведе до извода, че това са най-скъпите корпоративни офиси в целия щат Мисисипи. Бруно Хикс обичаше да се хвали с резултата. Особено в присъствието на представители на пресата. Нищо чудно тази статистика да отговаряше на истината. За него това нямаше значение. Той не се интересуваше от такива подробности. Хикс се интересуваше най-вече как да създаде подходящо впечатление. Първата задача, с която „Минерва“ се зае, след като купи затвора, бе именно изграждането на Центъра за посетители, а задачата, която Хикс възложи на архитектите, бе съвсем ясна: погрижете се мястото да излъчва едно-единствено послание — пари, много пари.
Центърът за посетители бе разположен непосредствено до входа, точно срещу блоковете с килиите. Сградата бе едноетажна, облицована в светъл камък, а формата й наподобяваше буквата V. Това се дължеше донякъде и на ограниченото пространство, в което трябваше да се вмести тя. Основната причина обаче бе друга — от прозорците, разположени само от вътрешната страна на буквата V, не се виждаха нито блоковете с килиите, нито дворовете за разходка. Едното крило бе заето изцяло от конферентната зала. В мига, в който срещата, провела се в Блок 82, приключи, Хикс тръгна с бърза крачка по лабиринта от коридори, които пронизваха комплекса, но въпреки това закъсня. Той влетя през двойната врата с леко поруменяло лице и учестен дъх и завари шестима души да се взират в него. Трима от тях седяха от едната страна на продълговатата маса от черна елша. Двама — от другата. Последният се бе разположил в далечния край на масата. Шестимата бяха журналисти, дошли да получат повече информация за събитието, планирано в петък. И да попият всичко останало, което Хикс кажеше за времето, в което щяха да бъдат негова „пленена аудитория“, както се изразяваха специалистите по комуникация.
Хикс изчака Деймън Брокман, другият съосновател на „Минерва“, да заеме мястото си, а после даде знак на охранителя, който държеше гостите под око, да напусне стаята. След което започна обичайното си представление. Той застана начело на масата, разпери ръце като телевизионен проповедник и попита:
— Кажете ми истината! Тази стая създава ли у някого усещането, че се намира в затвор?
Петима журналисти поклатиха послушно глави. Шестият, онзи, който седеше в далечния край на масата, не реагира.
Хикс се усмихна и продължи с кратка разходка в миналото. Своето и на Брокман. Той разказа как двамата се срещнали преди три десетилетия като младши надзиратели в Лъбок, Тексас. Колко ужасени били от условията в затвора. От липсата на ресурси. От жестокото отношение, на което станали свидетели. После Хикс премина към философски разсъждения. Цитира Фуко. Цитира Бентъм. Използва теориите им, за да обясни създаването на „Минерва“. Затворът е кръстен на древноримската богиня на мъдростта и справедливостта. Поставя си за цел да разглежда затворниците като човешки същества. Да, разбира се, това са хора, които са допуснали грешки. Направили са лош избор в определени ситуации. Но хора, които имат потенциал. Които могат да дадат своя принос към обществото. Които биха могли да имат бъдеще, стига да се окажат в подходящата среда и да получат съответната подкрепа.