Хикс описа програмите за професионална квалификация, които „Минерва“ предлагаше. Хранителните режими и физическите упражнения, които осигуряваше. Проактивните здравни грижи, които предоставяше във всичките пет затвора. Хикс подкрепи думите си със статистически данни. Някои от които може и да отговаряха на истината. Той заяви, че наблюденията показват рязък ръст в трудоустрояването на бившите затворници след излизането им на свобода. И също така рязък спад в извършваните от тях престъпления. За финал Хикс обвърза всичко, казано дотук, със събитието, насрочено за петък. Перлата в короната на „Минерва“. Програмата, насочена към затворници с добро поведение, които имат достатъчно основания да претендират, че са жертви на съдебна грешка.
Въпросите, които журналистите задаваха на Хикс, неизменно бяха свързани с разни досадни подробности. Самоличността на инвеститорите. Подбора на персонала. Трудовите практики. Правилата за свиждане. Проблемите, свързани с насилието. Присъствието на банди. Хикс очакваше да го попитат за резултатите от дейността на „Минерва“. Този въпрос бе особено злободневен. Съпътстван от известни неясноти. Пикантни проблеми, които можеха да изскочат на бял свят, а можеха и да не изскочат в зависимост от това колко любопитна и напориста бе аудиторията. Проблеми, свързани с въпроса доколко морално е да се печели от нечие лишаване от свобода. Достатъчно ли е направено, за да се предотвратят случаите на сексуално насилие върху по-уязвимите затворници. Свидетелства за расови предразсъдъци сред надзирателите. Все неща, които изискваха повечко мисъл и такт.
След четвърт час петимата журналисти, седнали по-близо до Хикс, вече бяха задали обичайните си въпроси. Самият Хикс пък се бе опитал отговорите му да прозвучат така, сякаш чуваше тези въпроси за първи път. Сякаш те го бяха заинтригували. Той тъкмо се надяваше, че е отговорил на последния въпрос и срещата отива към своя край, когато се обади шестият журналист. Онзи, който седеше в далечния край на масата. Най-младият от всички. Той имаше кръгло, леко пухкаво лице, непокорни руси коси и бе облечен в избелели дрехи, купени от магазин за армейски излишъци. Прилича на Че Гевара, липсват му само барета с петолъчка и черни коси, помисли си Хикс. И мисия. До момента младежът бе проявил незначителен интерес към случващото се в стаята. Сякаш дремеше с отворени очи.
— Нивото на смъртност в затворите на „Минерва“ е шокиращо високо — каза той. — Каква е причината?
Хикс хвърли поглед към Брокман и се замисли за миг, след което облиза устни и отвърна:
— Смъртността в нашите центрове за изтърпяване на наказания съвсем не е висока. Защо сте на противното мнение?
Брокман извади телефона си от джоба. Той го задържа ниско, долепен плътно до крака си, за да не види никой, че пише съобщение.
— Имам си източници — заяви Че Гевара.
— Които не можете да разкриете, нали? — попита Хикс.
— Точно така.
Хикс се усмихна.
— Хвърляш въдицата си наслуки, нали, приятел? Само че си сбъркал езерото. Показателите, свързани с продължителността на живот и здравословното състояние на нашите затворници, са значително по-добри от тези в аналогични институции. И това не е случайно. А се дължи на нашата уникална, прогресивна и хуманна политика. Ако злощастната съдба ви отведе зад решетките, ще се озовете в „Минерва“. Това е гарантирано.
— Искате да кажете, че смъртността ви не е шокиращо висока?
— Точно това казвам.
— Можете ли да подкрепите думите си с данни?
— Разбира се.
— Защо тогава не ги публикувате?
— Защо да го правим? Статистиката не е чак толкова интересно нещо.
— И все пак би трябвало да ги публикувате. За повече прозрачност например.
— Публикуваме всичко, което изискват щатските и федералните закони.
— Което е нищожна част от информацията, която щатските и федералните затвори би трябвало да публикуват.
Хикс сви рамене.
— Ние не създаваме законите, а само ги изпълняваме. И то изключително стриктно.
— Вие използвате статистическите данни, за да заблуждавате обществеността. В затворите ви е налице сериозен проблем с наркотиците, а вие се опитвате да го прикриете. Когато някой затворник вземе свръхдоза и се наложи да постъпи в болница, вие представяте хоспитализацията като превантивна мярка, продиктувана от вашата хуманност. Лесно е да се скрие истината, когато някой затворник се възстанови след свръхдоза. Но когато умре? Нещата се усложняват, нали?