— Грешите. Вижте, мога ли да се закълна, че никой няма да вкара наркотици в нито един от нашите центрове? Не. Такава е реалността, в която живеем. Не съм толкова наивен. Но става ли въпрос за наркотици, „Минерва“ полага далеч по-големи усилия да защити и подкрепи хората вътре от всички останали затвори. Не искаме да допуснем в нашите центрове за изтърпяване на наказания да умират хора.
— Докажете го. Покажете ни данни.
— Аз…
На вратата зад Хикс се почука силно и охранителят, който бе наблюдавал журналистите, влезе отново в стаята.
— Извинявам се, че ви прекъсвам, господин Хикс — каза той, — но ви търсят по телефона.
— Кажи, че ще върна обаждането. Зает съм в момента.
— Обажда се губернаторът, господин Хикс.
— О! Какво иска?
— Не каза. Но заяви, че е спешно.
— Добре. Предполагам, че не бива да карам губернатора да чака. Ще изпратиш ли нашите гости до изхода?
— С удоволствие — кимна охранителят.
Хикс се обърна към журналистите:
— Съжалявам, но се налага да приключим. Много жалко, тъй като дебатът ми харесваше. Обещавам да предоставя информацията за смъртността на нашия приятел в края на масата. Стига юристите да ми позволят, разбира се. Трябва да бъдем особено внимателни, когато публикуваме подобна служебна информация. Длъжни сме да се съобразяваме с изискванията на комисията по етика. Ще поговоря и с някой от нашите затворници. Ще го попитам дали е съгласен да разговаря с вас. Когато „Минерва“ пое този затвор, въпросният човек имаше проблем с едното си око. Двамата с Деймън бяхме свидетели на подобен случай преди години, когато работехме за друг оператор на затвори. Компанията отказа да повика лекар заради високите разходи. Тя не осигуряваше и медицински застраховки. Състоянието на затворника се влоши и в крайна сметка той ослепя и с двете очи. Същото щеше да се случи и с нашия човек, но ние му осигурихме проактивно лечение. Сега той е художник. Рисува акварели. Част от платната му са изложени в галерия в Джаксън. Той може да ви разкаже от собствен опит за нашата хуманна политика. Гарантирам ви, в нея няма място за мъртви наркомани.
Хикс стисна ръката на всеки от шестимата журналисти и когато последният от тях напусна стаята, той се отпусна тежко на мястото си.
— Лоша работа. Висока смъртност, а? Това попадна прекалено близо до целта.
— Кое е това хлапе? — попита Брокман. — Харесва ми. Открило е отличен начин да следи смъртността в резултат на свръхдоза наркотици. Трябва да го използваме срещу онези мръсници от „Къртис“. Трябва да съберем малко компромат и да ги злепоставим, когато изтече договорът им в Канзас.
— Имаме по-належащи проблеми. Но трябва да държим хлапето под око. Денонощно, докато не напусне града.
— Не е необходимо. То не представлява опасност. Не знае нищо. Както сам каза, хвърля въдицата на сляпо.
— Не представлява опасност, но засега. Не можем да допуснем да започне да си вре носа наоколо. Да задава въпроси. Не и ако се интересува от употребата на наркотици в затворите.
— Какво толкова, ако търси информация за наркотици? Няма да я открие. Не и такава, която да свърже с нас.
— Пропускаш най-важното. Наркотиците не се появяват изневиделица. Някой трябва да ги вкара вътре. А ние не можем да си позволим да отделим хора, които да проверяват всички колети, получавани в затвора. Или, което е по-важното, изпращани от затвора.
Брокман се замисли за миг.
— Прав си. Остави това на мен. Ще уредя да наблюдават това хлапе. И да охладят ентусиазма му, ако се наложи.
— Добре. Но това ме подсеща за нещо друго. За онзи тип от Колорадо, който може да е надникнал в плика.
Мисля, че е най-добре да изчакаме и да видим дали ще се появи в града.
— Няма.
— И все пак би могъл да го направи. Не бива да допуснем и най-малката възможност пътищата им с онова журналистче да се пресекат. Тогава ще ни се наложи да решаваме два проблема.
— Излишно се тревожиш.
— Грижа се за общата ни безопасност. И за съвместната ни инвестиция. Налага се да направим промени в плана.
— Няма да отменим церемонията, нито ще я проведем зад закрити врата. Не слушай Ривърдейл. Онзи човек…
— Не се тревожа за медийното отразяване. То няма да ни навреди. Може да ни бъде само от полза. Какво ще стане в най-лошия случай? Скитникът ще види телевизионен репортаж или ще прочете статия, илюстрирана със снимка. След събитието ще бъде прекалено късно, за да направи каквото и да било. Опасността се крие в появата му тук. Във възможността да предизвика скандал. И да разпали любопитството на онова хлапе. Това е проблемът, който трябва да решим. Налага се да разположим кордона на по-голям периметър. Да проучим вариантите човекът от Колорадо да проникне тук. Той е бездомник все пак. Възможностите му са ограничени. Трябва да определим евентуалните маршрути за проникване в града и да разположим хора на всички възлови места.