— Предполагам, че няма да навреди. Но все си мисля, че той няма да се появи.
— Трябва да допуснем възможността да пристигне тук. Въпросът е как. Той няма кола. И не може да вземе под наем, тъй като няма шофьорска книжка.
— Може да открадне.
— Не е изключено. Какво друго?
— Някой познат може да го докара до тук. Или да се качи на автостоп.
— Не е изключено. Още?
— Може да постъпи по старомодния начин. Да вземе автобуса, ако има пари за билет. В Джаксън има автогара на „Грейхаунд“. Тя би трябвало да е най-близката до него.
— Възможно е. Ако се налага. Но ако не е потеглил вече, едва ли ще пристигне навреме. Какво друго може да направи?
Брокман помълча, след което заяви:
— Не се сещам.
— Добре. Ето какво трябва да направиш. Изпрати двама души на автогарата в Джаксън. Нека проследят всеки автобус, който пристигне от запад. Изпрати други двама на паркинга за камиони до бензиностанцията на Двайсета магистрала. Ако той реши да пътува на автостоп, какви са шансовете да намери шофьор, който да го докара от Колорадо директно в Уинсън? Нулеви. Защото ще му се наложи да смени няколко превозни средства. Последното място, на което може да се качи на някой камион, е доста далече от тук. Никой не взема стопаджии от градчета, в които има затвори. Изпрати още двама на връзката с Шейсет и седма магистрала, в случай че опита късмета си там. И още двама в участъка, където ремонтират Осемдесет и седма. Това се пада горе-долу по средата от тук до Джаксън. В случай че онзи тип открадне кола или пътува с приятел. Там пътят се стеснява до една лента. Скоростта е ограничена. Лесно може да се види кой шофира, кой се вози.
— Това изисква доста хора.
— Залозите са прекалено високи.
— А затворът? Къщата на Анджела? Да продължим ли наблюдението им?
— Разбира се. Какви гаранции имаме, че онзи тип няма да се промъкне в града?
— Изискват се още повече ресурси.
— Нямаме избор. Изтегли по двама надзиратели от всеки блок, но само служители на „Минерва“. Не използвай стари служители, наследени от предишната управа. Отмени почивните дни и увеличи смените, за да компенсираш недостига на персонал. Намери най-едрия надзирател, когото откриеш, и го дръж в резерв. А също и онези глупаци, които изпратихме в Колорадо. Щом някой докладва, че е видял нашия човек, изпрати ги да проверят сигнала. И се погрижи този път да го неутрализират както трябва.
— Само ако пристигнат достатъчно бързо. И ако нашите хора изобщо го забележат. Невъзможно е да покрием толкова голяма площ.
— Имам идея. Своеобразна застраховка, ако той все пак се промъкне. Нещо, което да го отклони от следата. Ще се погрижа за това, докато ти уреждаш логистиката.
— Ясно. Кажи на Моузли да разпрати допълнителни патрули. И да се погрижи всичките му екипи да разполагат с описанието на този Ричър.
— Добре, но искам ченгетата да го наблюдават отдалече. Трябва сами да решим проблема. Без официална намеса. И, Деймън? Провери всичко два пъти. Три пъти. Погрижи се всички да дадат най-доброто от себе си. Знаеш какво ще се случи, ако нещата в петък се объркат.
15
Сградата, в която бе живял Сам Рот, приличаше на всички останали в квартала. Двуетажна. С каменна фасада. Солидна, но скучна. Симпатична, но обикновена. Нищо в нея не подсказваше, че тук само преди трийсет и шест часа бе умрял човек.
Може би от естествена смърт.
А може би не.
Според Хеъруд причината за смъртта на Рот бе инфаркт. В това нямаше нищо подозрително. Инфарктът често води до смърт. Всяка година само в Съединените щати от инфаркт умират близо 700 000 души. Това е повече от населението на щат като Върмонт. На всеки четиресет и шест секунди инфарктът отнема един човешки живот.
Случаят нямаше да се стори подозрителен на Ричър, ако инфарктът бе единственият фактор. Ако Рот не се намираше в отлична форма и не тренираше редовно. Ако началникът на Хеъруд не бе толкова мързелив. Ако Рот не бе напуснал този свят броени часове преди да се срещне с Анджела Сейнт Врейн. Ако Анджела не бе убита…
Прекалено много ако, помисли си Ричър. И прекалено малко отговори.
Предните фасади на сградите гледаха към широк, потънал в зеленина булевард, но входовете им бяха разположени отзад, в пряка, която бе прекалено тясна, за да бъде наречена улица. Тя бе наскоро асфалтирана. Чиста и поддържана. Имаше дървета и храсти. Повечето сгради имаха тераси или веранди. Тази на Рот например имаше две тераси, покрити с тенти, а между тях бяха разположени чифт врати. И двете бяха боядисани в един и същи нюанс на морскосиньо. Отстрани на всяка имаше паркомясто. И двете бяха заети. Едното от пикап с червени ламарини, хромирани брони и черни стъкла. Другото от малко купе. То бе сребристо, с елегантни форми, а от задната му част излизаше дебел кабел, включен в електрическо табло, монтирано на стената до вратата вляво.