— Блъснал я автобус.
— Сериозно?
Ричър кимна.
— Съжалявам. Нещастен случай ли е било?
— Не.
— Чакайте! Да не би… Тя не…
— Не е скочила пред автобуса? Точно така.
— Убили ли са я? Това е ужасно! Казах й да не ходи в Мисисипи. Хората там са луди, нали знаете.
— Случи се тук, в Джерардсвил.
— Не! Не мога да повярвам! Кога?
— Вчера.
— Какво е правила Анджела вчера в Джерардсвил?
— Полицията смята, че е дошла да се види със Сам.
— Защо? Той й помагаше с онзи счетоводен проблем, но по телефона или по имейла. Нямаше нужда Анджела да изминава целия този път.
— Според ченгетата между тях е имало нещо.
— Какво… връзка ли?
Ричър кимна.
Хана поклати глава.
— Абсурд!
— Сигурна ли сте?
— Хиляда процента. Разбирате ли, първо, ако Сам проявяваше интерес към някоя жена, щеше да ми каже. И второ, ако Сам търсеше интимност, щеше да се обърне към някой като вас, а не като Анджела.
— Хората около него знаеха ли за предпочитанията му?
— Той работеше в затвор. Започна, когато бе на осемнайсет. Преди трийсет години хората криеха подобни неща. Особено в работна среда като неговата.
— Затова ли се разведохте?
— Затова се оженихме. По онова време нещата бяха различни. И за двама ни. Работехме заедно. Той беше надзирател. Аз пък работех за благотворителна организация, която помагаше на бивши затворници да се адаптират към живота навън. Стори ни се логично. Но постепенно отношението на обществото се промени. Стана по-добро. Или така поне смятахме.
— Разбирам. Но има нещо странно. Видях доста имейли, които Сам и Анджела са си разменили в продължение на няколко седмици. Двамата са си уговорили среща вчера.
Анджела се изправи.
— Хакнали сте имейла на Сам, така ли?
— Не. Видях разпечатки, изпратени от работодателя на Анджела.
Хана се замисли за момент.
— Вчера Сам не беше на работа. Спомена, че си е взел почивен ден. Ако Анджела е била в града, моментът е бил подходящ да се срещнат. Но нищо повече. Повярвайте ми.
— А имейлите, които видях?
— Възможно ли е някой да се е представил за Сам онлайн, за да подмами Анджела тук? Ако са искали да я убият? Педофилите го правят непрекъснато. С децата, имам предвид. А Анджела познаваше Сам. Имаше му доверие. Някой лесно би могъл да използва неговата самоличност, вместо да измисля нова, за да накара Анджела да дойде в града.
— На теория звучи добре, но не се връзва. Анджела е инициирала тази среща. Искала е да разпали някогашната страст.
— Нямаше никаква страст. И не би могло да има.
— Възможно е този счетоводен проблем, който са обсъждали, да се е оказал по-сериозен от очакваното. Възможно е да са си уговорили среща, за да анализират ситуацията. Ами ако Анджела е донесла документи, които да покаже на Сам? Или някакви улики? Някой обаче е разбрал и е решил да ги спре. Затова е подменил истинските имейли с фалшиви.
— Кой би могъл да го направи?
— Колега, извършил злоупотреби. Шеф, взел подкупи. Доставчик, отмъкнал пари от работодателя на Анджела. Кандидатите са много.
— Добре — вдигна рамене Хана. — Но не съм сигурна, че някой е написал онези фалшиви имейли. Защо да си прави труда? Защо просто не изтрие истинските?
— За да се застрахова. Последният фалшив имейл от Анджела внушава, че ако Сам не отвърне на чувствата й, тя ще се самоубие. Онзи, който я блъсна пред автобуса, се е погрижил да създаде илюзията, че тя го е направила по своя собствена воля. Ето защо полицията не желае да разследва случая по-задълбочено.
— Ако Сам не беше получил инфаркт, щеше да се срещне с Анджела. Щеше да я почака известно време. А когато научеше, че се е самоубила, какво ли щеше да направи? Да предположи, че не е издържала на напрежението? Нищо чудно.
— Хана, да сте забелязали някой непознат да се навърта наоколо през последните дни? Някой, когото сте видели за първи път? В неделя или понеделник? Може да е седял в колата си.
— Чакайте малко… Още разсъждавам върху вашата идея. Би могло да се получи. Заслужава си да се обмисли. Сам би могъл да приеме, че смъртта на Анджела е самоубийство. Особено след като не е видял доказателствата, които тя е донесла. Той не би разбрал и за фалшивите имейли, тъй като те не биха се появили в неговия компютър. Сам със сигурност не ги е получил, тъй като в противен случай щеше да се запита какво, по дяволите, става тук.