— Той не е получил фалшивите имейли, но какво се е случило с истинските?
— Предполагам, че би трябвало да са в компютъра му.
— Имате ли ключ за апартамента му?
— Разбира се. Защо?
Ричър се изправи.
— Трябва да видя този компютър. И то веднага.
16
Ръката на Хана трепереше, докато се опитваше да пъхне ключа в бравата на апартамента на Рот.
— Съжалявам — каза тя. — Идвам тук за пръв път, откакто…
— Всичко е наред — отвърна Ричър. — Не е нужно да влизате.
— Не. — Хана затвори очи за миг и пое дълбоко дъх. — Ще го направя. Заради Сам. Ако някой е убил негова приятелка, той не би искал хората да си помислят, че е самоубийство. Анджела има… имаше дете. А Сам беше надзирател в затвор и не би искал убиецът да остане на свобода.
Дневната в апартамента на Рот беше същата като тази на Хана. Дори мебелите бяха същия тип, макар и с десетина години по-стари, по-износени и в по-бедна палитра от цветове. Телевизор нямаше, а най-горният рафт на едната библиотека бе покрит с фотографии, поставени в рамка. Ричър долови мирис на ароматни пръчици отнякъде, но в същия момент кожата по гърба му настръхна, което се случваше винаги когато претърсваше дома на някоя жертва.
Хана тръгна към кухненския бокс, но щом се изравни с библиотеката, спря. И впери поглед в снимките.
Всичките бяха нейни. На всяка от тях Хана носеше едно и също кимоно. На първата снимка коланът й бе бял, а на последната — кафяв. Хана се пресегна и обърна всички фотографии с лицето надолу.
— Не мога да повярвам, че е запазил снимките — каза тя, подсмръкна и изтри една сълза, търколила се по скулата й. — Сам знаеше, че ги мразя.
— Още ли тренирате? — попита Ричър.
— Много рядко — поклати глава Хана. — Не и откакто се нанесох тук. Започнах само за да можем да ходим заедно във фитнеса. Тренировките бяха толкова скучни. А Сам все ме подканяше да продължа.
По бузата й се търкулна още една сълза. Тя примигна, продължи през дневната и тръгна по коридор с още три врати. Първата бе открехната. Хана я отвори докрай и влезе в спалнята на Рот. Стаята бе малка. Подредена. Безлична. Леглото бе оправено. Не се виждаха разхвърляни дрехи. На пода нямаше обувки. По стените нямаше картини. Само една книга на нощното шкафче и чаша вода. Щорите бяха спуснати. Вратите на гардероба, покрити с огледала, бяха затворени. В далечния ъгъл имаше малко бюро. То бе изработено от метал и дървесина и като че ли можеше да се сгъва, когато не се ползва. Нямаше стол.
— Не е кой знае какъв офис — отбеляза Хана, взе сребристия лаптоп от бюрото и седна на леглото. — Другата стая е пълна с тежести и уреди за фитнес. Те бяха по-важни за него.
Хана отвори лаптопа и въведе някакви команди, а показалецът й се плъзна по малкия правоъгълник под клавиатурата. Две минути по-късно тя завъртя екрана така, че Ричър да го види.
— Странно — каза Хана. — Не откривам никакви имейли от Анджела. Има доста съобщения от други хора, дори купища спам, от които не се е отървал. Но нито едно съобщение от Анджела. Дори отпреди години. Нито едно. В нито една папка. В кошчето дори. Странно, защото Сам държеше изтритите съобщения в кошчето в продължение на една седмица. Но проверих и там.
— А някакви имейли от Дани Пийл?
Хана затрака по клавиатурата и след минута кимна.
— Няколко. Предимно от времето, преди Дани да замине.
— Какво се е случило със съобщенията от Анджела?
— Сигурно Сам е открил начин да ги изтрие напълно. И то веднага. Но не разбирам как го е направил.
— Може ли специалист да ги възстанови?
— Възможно е… не знам.
— Можете ли да кажете дали Сам ги е изтрил?
— Никой друг нямаше достъп до компютъра му. Той не го изнасяше от дома си. Вярно, че е лаптоп, но Сам го купи само защото не заема място, а не за да го разнася насам-натам.
— Възможно ли е имейлите да са били изтрити дистанционно?
— Не знам. Не съм специалист. Предполагам, че е възможно да са ги изтрили от централния сървър. Но след като Сам ги е прехвърлил в кошчето? Може някой добър хакер да го е направил. Определено не е по силите на обикновен човек.
— Да сте забелязали някой непознат да се навърта наоколо през последните дни? Коли, които не сте виждали по-рано?
— Пак задавате същия въпрос. Смятате, че някой е влязъл след смъртта на Сам и е изтрил имейлите от компютъра му ли?
Ричър не отговори.
— О! — възкликна Хана и затвори бавно компютъра. — Не. Смятате, че е бил убит? Като Анджела? Не може да бъде!
— Анджела беше убита, докато отиваше на среща с него. На тайна среща. Вероятно е носела важни доказателства, които да му покаже. Дори Сам да бе повярвал, че смъртта й е самоубийство, пак е щял да види имейлите, които Анджела му е изпратила. Той е знаел, че става нещо. Знаел е какви материали ще му донесе тя. Това го е превърнало в мишена.