— Не. Смъртта му бе напълно естествена. Не забравяйте, че го видях… аз го открих.
— Инфарктът може да бъде провокиран лесно. Има медикаменти, химикали.
— Не и в този случай. Защото знаете ли кое е най-тъжното? Когато го видях, изобщо не бях изненадана.
— Чух, че Сам е бил в добро здраве. В отлично по думите на Хеъруд.
— Да, Сам тренираше много, прекалено много. Но това бе неговият начин за справяне със стреса. Здравето му не бе чак толкова добро. Никак даже.
— Сам е бил подложен на стрес, така ли?
— Работата му бе изпълнена с напрежение.
— Но той е вършил тази работа в продължение на трийсет години.
— А напрежението нарастваше.
— Защо?
— Нямам представа.
— Нов шеф? Съкращения на персонала? Дисциплинарни наказания?
— Нищо подобно. Сам просто… имаше проблеми. Не говореше за тях, но го познавах прекалено добре. Забелязах издайническите знаци. Той не се хранеше добре. Не спеше добре. Тренираше прекалено много. Стигаше до предела на възможностите си. Трябваше да направя повече, за да му помогна. При това положение инфарктът бе неизбежен, знаех го.
— Сам е бил подложен на стрес. На по-силен от обичайния стрес. Но това не е причина имейлите на Анджела да изчезнат, нали?
— Може да са го направили дистанционно, както сам предположихте. — Хана помълча секунда-две, след което се намръщи и каза: — Чакайте малко! В понеделник двамата със Сам вечеряхме при мен. Опитах се да го накарам да яде повече. Не се получи. Той хапна надве-натри и побърза да се прибере. За да тренира. Отново. Какво друго му оставаше да прави? Не бях доволна, но го целунах за лека нощ, както винаги правя. На вратата. И тогава ми се стори, че виждам кола. Да… Реших, че е кола на „Юбер“, която чака някого, но беше странно, че светлините й бяха изключени.
— Какъв цвят беше колата?
— Нещо тъмно. Може би черна.
— Марка? Модел?
— Не съм сигурна. Не я видях добре заради пикапа на Сам.
Ричър се замисли за миг. Онази сутрин не бе валяло. Предишния ден също. Той обаче нямаше представа какво е било времето в понеделник през нощта. Времето през деня, когато Ричър пристигна в града, бе хубаво. Но той бе прекарал нощта с Александра. В нейния апартамент. И съвсем не се бе интересувал от времето. Въпреки това автомобил, прекарал толкова време на едно място, би трябвало да остави някаква следа. Заслужаваше си да провери. Затова Ричър каза:
— Елате! Покажете ми къде е била колата!
Когато Ричър последва Хана навън, слънцето вече се бе издигнало високо в небето. Времето бе топло и ясно, във въздуха се носеше сладникав аромат от всички цветя и храсти, посадени в кашпи и саксии около сградите. Не се виждаха почти никакви сенки. Земята бе суха. И прашна. Нямаше отпечатъци от подметки, нито следи от гуми. И не би могло да има.
Хана продължи към срещуположната стена и спря на място, където от тухлената зидария излизаше някаква тръба. Тя бе пластмасова, широка седем-осем сантиметра, и се спускаше право надолу, преди да се скрие в земята. Канализационна тръба, предположи Ричър. От пералня, кухня или баня.
— Колата беше точно тук — каза Хана. — До тръбата. От тази страна. Беше спряла със задната си част към вратата на Сам. Дори в нея да е имало някой, той не би могъл да наблюдава апартамента.
Ричър застана до нея. И заразсъждава. Колите имат огледала. А човекът, който блъсна Анджела, бе опитен. Същото се отнасяше и за приятеля му, шофьора. Както и за двамата мъже, които Ричър бе срещнал в онзи хотел с ананаса. Те бяха наясно колко важно е да останат незабелязани.
Той тъкмо се канеше да спомене това, когато зърна нещо на земята близо до краката на Хана. Участъкът там изглеждаше по-тъмен от останалите. Не много по-тъмен. Разликата не бе дори в нюанса, а в частица от него. Но все пак забележима. По-тъмното петно започваше в основата на тръбата и образуваше полукръг с радиус един метър, който избледняваше към периферията. Явно от тръбата изтичаше вода. Съвсем малко. Недостатъчно, за да превърне пръстта в кал. Не се долавяше и неприятен мирис на химикали. Нищо, което да наложи спешен ремонт.
Ричър приклекна и огледа отблизо влажния участък. Той бе сравнително равен, но не напълно гладък. Повърхността му бе набраздена. Вероятно от чакъл и мръсотия, които вятърът бе довял. Но покрай обичайните следи и драскотини, причинени по естествен начин, Ричър забеляза и геометрични шарки. Едва забележими, но все пак присъствието им не пораждаше никакви съмнения. Шарки от автомобилна гума. Широка като на луксозен седан.