В този момент Джед откри раницата си. Тя бе извън автобуса. Някакъв човек я носеше. Непознатият се движеше бързо между стоянките на автобусите. Почти бе стигнал изхода на автогарата. Джед хукна по пътеката между седалките, но само след секунда се наложи да спре. Почти напълно. Възрастната двойка още се тътреше пред него. Влачеше крака. Бавно. Много бавно. Сякаш провеждаше експеримент колко бавно може да се движи едно човешко същество, без краката му да залепнат за земята. Джед се залепи зад тях, докато стигнаха до вратата. Старците слязоха бавно по стъпалата, а момчето направо скочи и хукна към изхода. От човека с раницата нямаше и следа. И тогава Джед го зърна. През прозореца на кола. Такси. Мъжът се бе облегнал на задната седалка и стискаше раницата му. Горната й част бе опряна в страничното стъкло.
Таксито бе на не повече от шест метра от Джед. Момчето хукна към него. Замаха с ръце. Закрещя с всички сили. Таксито ускори. Джед се хвърли напред. Извика.
Продължи да тича. Но таксито се движеше все по-бързо и по-бързо и накрая се скри от погледа на Джед.
Момчето стоеше на тротоара присвито надве, останало без дъх. То се бе озовало съвсем самичко в непознат град, на стотици километри от единственото място, което бе смятало за свой дом. Мечтата му за нов живот бе разбита. Очите му плувнаха в сълзи. Пръстите му затърсиха монети. Откриеше ли поне четвърт долар, можеше да се обадя на приемната си майка. Да я помоли да дойде и да го прибере. Да го върне. Да го спаси.
Джед можеше да я помоли.
Но дали тя щеше да откликне… това бе съвсем друг въпрос.
Грейбър и още четирима чакаха от цял час пристигането на Емерсън в склада в Чикаго. Четиримата бяха изненадани. Емерсън рядко закъсняваше. Но и моментът не бе обичаен. Грейбър им бе разказал накратко какво се бе случило. Не всичко, разбира се. Емерсън бе затворен и потаен. Той не би искал да изважда на показ мръсното бельо на своето семейство. А Грейбър бе амбициозен и не искаше да излага на риск привилегированата си позиция в организацията. Затова той сподели с четиримата само най-важното. Точно толкова, колкото бе необходимо, за да не задават повече въпроси. Или да се изнервят и да се откажат.
Когато Емерсън се прибра у дома, установи, че психическото състояние на съпругата му е по-тежко от очакваното. Тя се разплака и заудря с юмруци но гърдите му. А после започна да мята и чупи разни предмети. Обвини го за случилото се с Кайл. За провала на лечението. Емерсън не намираше това за справедливо. Ни най-малко. Той не бе карал Кайл да се налива с алкохол. Не му бе свивал цигари е марихуана и не бе пълнил спринцовките му бог знае с какво. Той просто бе искал синът му да се чувства добре. С цената на големи разходи и немалки рискове.
Емерсън призова всичките си сили, за да запази търпение, докато съпругата му беснее. Да се опита да разбере какво става. И да изчака успокоителните най-после да й подействат.
Емерсън седна начело на очуканата стара маса и помълча секунда-две, колкото да събере мислите си, а после заяви:
— Благодаря ви, че сте тук. Първо, държа да знаете, че това не е свързано с обичайната ни дейност. Въпросът не е служебен, а личен. За мен. Ако някой иска да се откаже, може да го направи още сега. Нито ще се обидя, нито ще има някакви последствия. Гарантирам.
Никой не помръдна.
— Отлично — продължи той. — Ето какъв е планът. Установили сме две точки на контакт с тези мръсници. Първо, знаем кой е лицето на тяхната организация. Двамата с Грейбър ще му отидем на гости. Ще се опитаме да му развържем езика. Да го убедим да сподели повече подробности за дейността им. Второ, корабът им е хвърлил котва на дванайсет морски мили и един инч от бреговете на Джърси. Той няма да отплава. Не може да отплава. Важните клечки вероятно ще бъдат на борда му. Ще решат, че са в безопасност там. Именно на кораба държат цялата си стока и оборудване. Което ни устройва чудесно за момента. Стига никой от тях да не се измъкне. Искам всички останали да отидете там. Един приятел ще осигури самолет. Вземете най-необходимото. Не е нужно да действате с финес. Започнете с наблюдение от брега. Има една малка лодка, която снове между кораба и брега. Опита ли се някой да избяга, прихванете лодката. Ако са клиенти, пуснете ги. Може да ги разтърсите първоначално. Да ги сплашите, за да си гарантирате, че няма да се върнат. Ако не са клиенти, неутрализирайте ги. Не е нужно да пипате нежно. Важното е да са живи, когато пристигна.