Предишния ден в една закусвалня Ричър бе попаднал на местен вестник, който някой бе забравил. В него бе открил статия за зъболекар и металдетектор. Въпросния детектор зъболекарят получил като подарък по случай пенсионирането си. Своеобразна шега, основана на умението му да открива пломби, поставени от други зъболекари, и да настоява да ги смени. Както и да е, човекът решил да запълни свободното си време, като стане археолог аматьор. И тъй като бил обсебен от Гражданската война, решил да посети няколко места, където са се водили сражения. Големи и малки. Известни и неизвестни. В Пий Рийдж, Арканзас, бившият зъболекар открил останки от артилерийско оборудване и други артефакти. В крайна сметка находките прераснали в пътуваща изложба, посветена на еволюцията във военната тактика на Съюза. Именно това привлече вниманието на Ричър. Джерардсвил бе един от градовете по маршрута на изложбата. И тъй като той се намираше само на няколко километра от него, реши да я посети.
Ричър се отби в едно кафене, покрай което минаваше, изпи чаша кафе и пристигна в музея малко преди обед. И не си тръгна, докато изложбата не затвори. Наложи се една от уредничките да го помоли да напусне. Тя се казваше Александра. Двамата заобсъждаха изложбата. А после насочиха разговора към ресторантите в града и накрая се озоваха в един от тях. Александра избра непретенциозно място с груби дървени маси. Дълги пейки. Проскърцващи дъски на пода. Стари грамофонни плочи по стените. Но храната пристигна бързо. Порциите бяха обилни. Цените бяха ниски. Точно както Ричър обичаше.
Докато се хранеха, двамата разговаряха за музика, затова решиха да отидат в бар. Той бе малък. Интимен. Сумрачен. С музика на живо. Групата свиреше блус, предимно кавъри на Меджик Слим и Хаулин Улф. Ричър одобри избора им. Александра поръча две бири и докато отпиваха от тях, разговорът тръгна в нова посока. Съвсем различна посока. Към апартамента на Александра.
Тя живееше над един магазин близо до главното кръстовище в града. Апартаментът й бе малък. Издържан в минималистичен стил. Почти нямаше мебели или картини. Но имаше хладилник, в резултат на което двамата с Ричър изпиха по още една бира. Александра пусна аудиоуредбата, за да послушат още музика. Апартаментът имаше и спалня. Когато Ричър и Александра стигнаха до нея, забравиха за всичко останало.
3
На другия ден музеят отваряше в десет, затова Ричър и Александра останаха в леглото до последната възможна минута.
Те останаха в леглото, но това не означаваше, че прекараха цялото си време в сън. Александра знаеше, че не разполага с много време, но въпреки това си взе бърз душ. Тя прецени, че е разумно след активната дейност, на която се бяха отдали. Ричър приготви кафе. После Александра го целуна за довиждане и забърза към храма на историята, на който се бе посветила. Ричър си взе далеч по-продължителен душ, след което слезе по стълбите и се озова на улицата. Мислите му бяха ангажирани с близкото бъдеще. Той спря за миг, за да се наслади на планинските хребети. И тогава видя една жена да върви към него. Тя крачеше по отсрещния тротоар и почти бе стигнала кръстовището. Надписът НЕ ПРЕМИНАВАЙ светеше. На другия ъгъл стоеше мъж и чакаше сигналът да се смени. В северна посока се движеше автобус, който щеше да мине между двамата.
Жената, която шофираше автобуса, видя само смътно движение.
Нещо неясно, размазано. Долу и вдясно. Нещо с кръгла форма. То заподскача по асфалта и описа четвърт окръжност. Приличаше на пъпеш, завързан с въженца, заяви тя на психолога, когото посети на следващия ден. Само че не беше пъпеш. А глава. Човешка глава. Женска. На няколко сантиметра от предното стъкло. Ей там. Озарена от ярката слънчева светлина, а това й придаваше бледност като на призрак. После изчезна. Но не защото жената зад волана затвори очи и когато ги отвори, видението бе изчезнало. Не защото това бе илюзия, колкото и да й се искаше да е така. А защото главата продължи да описва полукръг. По земята. Пред автобуса.
А после изчезна под него.
Жената рязко изви волана наляво. После натисна спирачката с цялата си тежест. Без колебание. Без паника. Тя бе добре обучена. Беше опитен шофьор. Но въпреки това закъсня. Чу гумите да свирят. Чу пътниците да пищят. Усети сблъсъка. Посредством волана. Леко, приглушено вибриране по твърдия пластмасов пръстен на волана. Сякаш бе минала през улична шахта. Или бе ударила клон. От друга страна обаче, асфалтът няма кости, които да се счупят с пукот. Дървото няма органи, които да се разкъсат и да закървят.