— Не се притеснявай. Ще се оправя.
— Желая ти успех. Ти си смело хлапе. — Младежът погледна Джед за момент, след което извади от джоба си две банкноти от по десет долара и ги плъзна по масата. — Ето, вземи. Само толкова мога да отделя. Вземи ги, но този път не позволявай някой да ти ги открадне.
Навигацията в телефона на Хана Хамптън ги поведе на юг, докато отминаха Амарило. След това магистралата зави леко на изток. Щяха да пресекат щата по диагонал, преди да стигнат до Далас. А от там щяха да се насочат директно към Мисисипи. Още няколко спирки за гориво и кафе, помисли си Ричър. Още няколко часа, в които да послуша музика. Освен ако на Хана не й се приискаше да говори. И двата варианта го устройваха. Ричър наклони седалката още малко назад, затвори очи и се намести удобно. Нямаше какво друго да прави, докато пътуваха. Но щом пристигнеха, това непременно щеше да се промени. Което също го устройваше.
Мястото на срещата, избрано от човека, с когото Лев Емерсън се бе свързал, се оказа кафене в Сейнт Луис, Мисури. Същият град като при първата им среща. Но различно място. И все пак същият начин на мислене. Публично място. Шумно. Никой не би могъл да подслуша или запише разговора им. А и Емерсън не би могъл да му навреди физически, не и пред толкова свидетели. Човекът бе предпазлив. Това бе очевидно. Но все пак бе пропуснал един детайл. При предишната им среща Емерсън не бе имал представа как изглежда той. И не бе имал друга възможност, освен да го изчака отвън, както се бяха уговорили. Сега вече щеше да го познае без проблем. Ето защо Емерсън реши да заложи капана си отвън.
Когато работиш с химикали, както правеше Емерсън, намирането на малко хлороформ е детска игра.
Преди да потегли от Чикаго, той бе напоил парцал с хлороформ, след което го бе прибрал в плътно затворен найлонов плик. Бе изчислил времето за тръгване и пътуване така, че двамата с Грейбър да пристигнат в търговския център, в който се намираше кафенето, час преди срещата. Той спря точно до входа на паркинга. Така можеше да наблюдава всички пристигащи автомобили. Човекът, когото очакваше, пристигна със сребрист мерцедес. Емерсън включи на скорост и го проследи до срещуположния край на паркинга. Спря на съседното място. Грейбър изскочи от колата с пътна карта в ръце. Той спря мъжа и го попита как да стигне до индустриалната зона в покрайнините на града. Емерсън се промъкна от другата страна. В ръцете си държеше парцала с хлороформ. Той заобиколи микробуса. Приближи се зад мъжа. Притисна парцала върху носа и устата му. И пое тежестта му, като не му позволи да се свлече на земята. Грейбър мина покрай тях и се качи в товарния отсек. Емерсън замъкна към вратата отпуснатото тяло. Грейбър хвана мъжа за раменете, Емерсън — за глезените, и двамата успяха да го вмъкнат вътре. Емерсън затвори вратата и огледа набързо паркинга. Цялата операция бе отнела девет секунди. Никой не бе видял нищо.
Деймън Брокман влезе в офиса на Бруно Хикс и седна на един от столовете за посетители, наредени пред голямото дървено бюро.
— Току-що проведох много интересен телефонен разговор — каза той. — Спомняш ли си Лорънс Озборн?
Хикс остави химикалката.
— Лютивия Лари? Който обичаше да използва лютив спрей? Разбира се. Свестен тип. Дойде при нас от Канзас Сити, а после се пенсионира преждевременно. Астма, нали?
— Точно така. Познай кой е почукал на вратата на Лари?
— Кажи ми.
— Онова хлапе. Журналистчето, което се е побъркало на тема смъртни случаи от злоупотреба с наркотици.
— Защо е ходил при Лари?
— Явно разговаря с всички, които уволнихме, след като поехме това място. Надява се те да не са лоялни към нас и да разкрият някоя мръсна тайна.
— Но никой от тях не знае нищо.
— Точно така.
— Освен това не сме уволнявали Лари.
— Но хлапето не го знае.
Хикс потропа с пръсти по бюрото.
— Това не ми харесва. Ако хлапето обикаля бившите ни служители, кой знае какво може да открие. Не го искам тук утре. Прекалено е любопитно и може да ни създаде проблеми. Време е да се отървем от него.
— Съгласен — усмихна се Брокман. — Знам лесен начин да го направим.
— Как?
— Лари казал на хлапето, че може би ще успее да събере компромат срещу нас, но му трябва време да помисли. Обещал му да се свърже с него, ако реши да му сътрудничи. А после ми се обади, за да ме предупреди какво става. За да ме пита как да процедира. Ето какво си мисля… Ще оставим Лари да се свърже с хлапето и да го прати за зелен хайвер.