— Как по-точно?
Брокман сви рамене.
— Ще го прати някъде далече. Нямам представа къде. Сан Франциско. Кий Уест. Подробностите нямат значение. Все ще измислим нещо. Важното е да го направим сега, за да може хлапето да напусне града още тази вечер или най-късно утре сутринта.
Хикс взе химикалката и започна да я върти между пръстите си.
— Добре. Това ми харесва. Да го направим. Само трябва да измислим нещо убедително.
23
Единственото обещание, което Лев Емерсън даде, гласеше, че няма да подпали сградата.
Това бе точно обратното на онова, което обикновено се ангажираше да направи, но звучеше логично предвид обстоятелствата. Той се нуждаеше от достъп до някакво помещение. Нещо отдалечено, усамотено. Където никой нямаше да чуе или да види нищо. На някое непретенциозно място. Индустриално. Емерсън се намираше в непознат град, освен това бързаше. Затова той бе позвънил на клиента, за когото току-що бе свършил онази работа в Савана. Човекът притежаваше стар склад в Сейнт Луис. Сградата, разположена близо до реката, пустееше, наоколо също нямаше работещи предприятия. Емерсън познаваше района добре. Преди време същият клиент го бе наел да опожари имота на един съсед.
Когато пленникът на Емерсън дойде на себе си от действието на хлороформа, установи, че лежи по гръб. Беше гол. И лежеше върху студен бетонен под. Мъжът долавяше слаб мирис на бензин. В далечината се виждаха стени. Тухлени. Стари на вид. От тях се лющеше бяла мазилка, наподобяваща тебешир. Таванът, подпиран от ръждиви метални стълбове, се издигаше високо над главата му, целият осеян с петна от влага.
Ръцете и краката на мъжа бяха разпънати встрани. Той се опита да ги помръдне, но не успя. Китките и глезените му бяха вързани с кабели за петнайсет сантиметрови стоманени колчета, забити в земята. Тези колчета бяха строени в безкрайни редици. Само те бяха останали от металните стелажи, демонтирани и претопени, когато логистичната фирма, използвала някога склада, бе обявила фалит. Мъжът задърпа с всички сили. Кабелите се забиха в плътта му, но металните колчета не помръднаха.
Емерсън стоеше от едната страна на пленника, Грейбър — от другата. До краката на мъжа имаше голям пластмасов варел. Върху него бе оставен черпак като онези, с които разливат супа в ресторантите.
Емерсън приклекна и изчака мъжът да обърне глава и да го погледне. А после заговори:
— Предлагам да започнем направо по същество. Знам за теб. Знам за кораба. Задачата ти днес е да ми разкажеш онова, което не знам.
Гърлото на отвлечения бе пресъхнало. Той изрече с усилие:
— Какво не знаеш?
— Не знам кой е доставчикът ви — отвърна Емерсън.
Мъжът облещи очи.
— И аз не знам. Не мога да ти кажа.
Емерсън се изправи и отиде до варела. Взе черпака в една ръка и махна капака с другата. Загреба солидно количество гъст гел с кремав цвят. Върна се при мъжа и изля гела върху слабините му.
Пленникът изпищя и се замята.
— Спри! Какво правиш? Какво е това?
— Мога да ти кажа химичното му название — отвърна Емерсън, — но то едва ли ти говори нещо. Гледал ли си „Апокалипсис сега“?
— Какво? Защо?
— Защото името, с което е известна тази субстанция, е напалм.
— Не може да бъде! Сериозно? Какво, по…
— Това е моя собствена разработка и тя е много по-добра от напалма, който използва армията. Ключовият фактор е да не пестиш бензина. Оригиналната формула гори само няколко секунди. Моята поддържа пламъците в продължение на десет минути. Помисли си хубаво. Усещаш ли го как е залепнал за кожата ти?
Мъжът се замята в опит да се отърси от гела. А той бе гъст и тежък като лепило. Съвсем малка част от напалма падна на земята, останалата упорито стоеше върху кожата му.
Емерсън извади от джоба си кутийка кибрит.
— И така. Ще ми кажеш ли? Откъде получава стоката си твоята организация?
Мъжът замръзна вцепенен. Не бе в състояние дори да си поеме дъх.
— Имаме няколко източника. Получаваме различни неща от различни места.
— Започни с това, което дадохте на сина ми. То откъде дойде?
— Не знам. Честно! Имам само един контакт. Казвам му от какво имаме нужда, а той го доставя, ако може. Нямам представа за кого работи. Така е организирана цялата схема. За повече сигурност. Както той не знае за кого работя аз.
— Името му?
— Карпентър. Така поне се представя, но това може да не е истинското му име.