— Хана? — каза Ричър. — Ще дойдеш ли с мен за минутка?
Ричър тръгна към паркинга, разположен встрани от сградата. Един от автобусите бе заминал, но останалите десет си стояха в същата стройна редица. Не се виждаха никакви пътници. Нито шофьори. Нито случайни минувачи. Ричър помоли Хана да се оглежда, докато той пробва дръжките на вратите на багажните отделения на най-близкия автобус. Те бяха по три от всяка страна, разположени ниско долу, под прозорците. Всичките бяха заключени. Ричър опита късмета си със следващия автобус. Неговите багажни отделения също бяха заключени. Никакъв късмет и с третия автобус. Четвъртият обаче бе по-стар модел. Той идваше от Британска Колумбия, Канада, ако се съдеше по номерата му. Вратата на първото отделение не бе заключена. Тя се отвори без никакво усилие. Ричър се върна бързо до задния двор. Изправи първия служител на „Минерва“, който още не бе дошъл на себе си, метна го на рамо и го понесе към автобуса. Напъха го през вратата на багажното. Върна се за втория. Сложи го до неговия колега и затвори вратата. После я притисна с коляно и дръпна силно дръжката, след което я завъртя няколко пъти. Накрая механизмът се счупи и тя остана в ръката му. Ричър повтори операцията и с останалите пет дръжки, след което запрати всички през оградата. Когато приключи, тръгна обратно към бензиностанцията.
Ричър влезе в тоалетната, за да си измие ръцете, след което се насочи към магазина. Там имаше щанд с работно облекло, предназначено най-вече за шофьори на камиони. Той си избра чифт панталони, които му изглеждаха достатъчно дълги, тениска, бельо и — тъй като и преди бе идвал в Мисисипи — тънко найлоново яке. Накрая взе пътен атлас на щата и две големи чаши кафе. Плати за всичко с парите, които бе открил в джобовете на двамата служители на „Минерва“, след което излезе навън и отиде при Хана, която го чакаше до пикапа.
Хана прие кафето с удоволствие, но остана изненадана, когато Ричър се настани на дясната седалка и разположи атласа върху централната конзола между тях.
— Защо си прахосваш парите за такива неща? — попита тя. — Телефонът ми може да ни отведе където поискаме.
— Не го взех, за да се ориентираме по него.
Ричър отвори на атласа на страницата с бензиностанцията, на която се намираха в момента. Тя бе разположена близо до западната граница на щата — реката — и приблизително на половината разстояние между Мексиканския залив на юг и Тенеси на север. На изток се намираше Джаксън, приблизително на една трета от разстоянието, което ги делеше от Алабама. Уинсън бе разположен на югозапад, сгушен в отдавна пресъхнал ръкав на Мисисипи.
— Човекът от „Минерва“ каза, че са изпратили десет души да следят за мен. Според него те били разделени на двойки, което означава пет наблюдателни поста. Ние знаем за два от тях. Този тук и онзи в автогарата в Джаксън. Трябва да открием останалите три.
— Добре. Явно са очаквали да дойдем по Двайсета магистрала, но не биха могли да бъдат сигурни, че ще спрем на тази бензиностанция. Не и ако не са наясно с начина, по който сменяш гардероба си. Ако не трябваше да спираме, за да си купиш дрехи, щяхме да продължим и да завием на юг ей тук. По Шейсет и първа магистрала. — Хана прокара пръст по една линия на картата. — Логичният избор да се опитат да ни спрат е някъде по-надолу.
— Не. Ще изберат място, където се пресичат две магистрали. Няма откъде да знаят, че ще ме закараш чак до Уинсън. Затова ще предположат, че или съм откраднал кола, или пътувам на автостоп. Ако съм откраднал кола, ще завия точно там. Ако някой ме е взел на стоп западно от тук и продължава към Джаксън или Меридиън, или дори Таскалуса и Бирмингам, пак ще ме остави там. И аз ще търся с кого да продължа нататък именно на това място.
— Звучи логично. — Хана извади химикалка от чантата си и огради мястото, където магистрала 61 пресичаше магистрала 20. — Да го наречем капан номер три. А сега, ако бяхме избрали маршрут, който да минава през централната част на страната, от Колорадо през Канзас и Мисури, щяхме да пристигнем в Джаксън по Петдесет и пета. Отново трябва да свърнем на запад. Има само един маршрут, който води оттук към Уинсън. Следователно следващият наблюдателен пункт трябва да е разположен някъде по този път.
Ричър взе картата, огледа я внимателно, след което посочи една точка в покрайнините на града.
— Тук! Виж релефа. Земята се издига само с трийсетина метра, но това е най-стръмният хълм в радиус от двеста километра. Достатъчно стръмен е, за да накара камионите да намалят, а с това да забави и целия трафик зад тях. Бавно движещите се коли се по-лесни за наблюдение. И за спиране.