Хана огради мястото, което Ричър бе посочил.
— Добре, това е номер четири. Къде е номер пет?
— В Джаксън.
— Смяташ ли? Защо им е да пращат още един екип там? Нали вече наблюдават автогарата?
— Така е. Ами ако пристигнат с влак? Или с кола? Как ще изминат останалата част от пътя до Уинсън? Трябва да има някакъв автобус. Местна линия, собственост най-вероятно на „Минерва“. Не бих се учудил и ако притежават хотелите в близост до затвора.
— Могат ли да го направят?
— Разбира се. Защо да печелят само от затворниците, след като могат да спечелят и от посетителите?
— Звучи цинично — Хана застина с химикалката, надвесена над картата, — но предполагам, че си прав. Къде ли в Джаксън спира този автобус?
— Няма значение. И бездруго нямам намерение да ходя в Джаксън. Градът остава прекалено встрани от маршрута ни. Но ще се погрижа за кръстовището на двете магистрали и за хълма.
— Ще се погрижиш? Искаш да кажеш, че ще ги избегнеш?
Ричър поклати глава.
— Основи на военната тактика. Получиш ли възможност да отслабиш редиците на врага, непременно се възползвай от нея.
— О! Ще отслабим врага, така ли? Чудесно! И аз участвам. Само кажи какво трябва да направя.
— Да намериш хотел. Само за тази вечер.
— Добре. В Уинсън? Там ли ще отидем, когато приключим с отслабването на врага?
Ричър отново поклати глава.
— Не. Искам да помислиш върху нещо. Върху възможността да прекараш следващите няколко дни на друго място. Сама. Два-три дни.
— Как ли пък не! Никъде няма да ходя без теб! Не може да ме използваш, за да те докарам до тук, а после да ме зарежеш! Не е честно!
— Не съм те молил да ме караш до тук. И не те зарязвам. Сега обаче разполагаме с нова информация и трябва да действаме според нея. Да действаме умно.
— Каква нова информация?
— Изгубихме елемента на изненада. Шефовете на „Минерва“ знаят, че идвам. Знаят името ми. Разполагат с описанието ми. С актуална снимка. Тези хора не са никак глупави. И в момента ме издирват. Останеш ли с мен, това ще те изложи на голяма опасност. Много по-голяма.
— Добре, рискът е нараснал. Това ми е ясно. Но знаеш ли какво? Мога да поема каквито си искам рискове. Няма ти да решаваш вместо мен.
— Не решавам, просто те съветвам. Целта ти е да спипаш хората, които убиха Сам. Не можеш да я постигнеш, ако преди това те убият и теб. Затова е по-добре аз да продължа сам, да проведа разузнаване, така да се каже. Да се огледам, да преценя ситуацията. Да разчистя изпълнителите от по-ниските нива, на които се натъкна. И когато рискът спадне, ще те повикам. Ти ще се присъединиш към мен и двамата заедно ще стигнем до истината.
Хана замълча за миг, след което заяви:
— Казваш, че рисковете са се увеличили. Ето какво не разбирам. Ако си прав, хората на „Минерва“ са убили Анджела, защото тя е открила нещо нередно в счетоводството им. А после са убили Сам, защото Анджела е споделила информацията с него. Защо преследват теб? Каква е връзката? Какво не ми казваш?
Ричър замълча секунда-две и разказа на Хана какво се бе случило в Джерардсвил, след като бе станал свидетел на убийството на Анджела, която бе блъсната пред автобуса. Разказа й как бе последвал мъжа със суичъра. Как бе взел от него чантата на Анджела. Как бе погледнал вътре и бе открил плика. Как се бе появил съучастникът на убиеца с краденото беемве. И как двамата се бяха измъкнали след срутването на аварийната стълба.
Хана удари Ричър по рамото.
— Защо пазиш всичко това в тайна? Малко ли рискувах заради теб? Не заслужавам да ме държиш на тъмно.
— Ами ако онези двамата се бяха озовали в болницата? — сви рамене Ричър. — Или дори в моргата?
Хана замълча, след което заключи:
— Предполагам, че си прав. Разбирам защо не искаш никой да знае. Но не това е важното в случая. Добре, двама служители от „Минерва“ са пострадали от теб. Но ти вероятно си се натъкнал на някакви улики. Това е причината да те преследват. Защо очакват да отидеш в Уинсън? Какво друго не ми казваш?
— Нищо.
— Заклеваш ли се?
Ричър кимна.
— Добре — отвърна Хана. — Може би знаят, че си ги свързал с убийствата.
Ричър поклати глава.
— Казах на полицията в Джерардсвил, че Анджела не се е самоубила, но по това време не знаех абсолютно нищо за „Минерва“. А и полицията не ми обърна внимание. Случаят с Анджела е приключен. Както и този със Сам.
— Тогава всичко се върти около чантата на Анджела. Хората на „Минерва“ са я взели, следователно в нея има нещо важно.
— Може би да, може би не. Възможно е само да са предполагали, че в чантата има нещо важно. Да са се надявали. Но това не означава, че то наистина е било там.