От птичи поглед мястото, където се пресичаха двете магистрали, приличаше на голяма главна буква А, завъртяна под ъгъл от четиресет и пет градуса, с леко извита напречна черта. От едната страна минаваше Двайсета магистрала, като извиваше леко на североизток, след като прекосеше реката. От другата страна бе Шейсет и първа, която продължаваше на юг. Напречната черта бе образувана от две отклонения, които свързваха източната част на Двайсета с южната на Шейсет и първа и северната част на Шейсет и първа със западната на Двайсета. Друга важна подробност бе разстоянието между двете разклонения. То бе заето от огромен магазин. Ричър не можеше да прецени по картата към коя верига принадлежи. Но това нямаше значение. Важното бе, че магазинът имаше удобен паркинг.
Планът бе съвсем прост. Хана щеше да отбие върху банкета точно преди отклонението изток-юг. Ричър щеше да слезе от пикапа. Хана щеше да продължи по Двайсета към Джаксън, в случай че някой вече наблюдава маршрута. Тя щеше да напусне магистралата на следващата отбивка, да направи обратен завой и да се върне при магазина, където да изчака Ричър на паркинга. Хората от „Минерва“ щяха да забележат Ричър. Щяха да се опитат да го снимат и да го задържат край пътя или да го качат в автомобил. Усилията им щяха да се увенчаят със същия успех като на колегите им от бензиностанцията. И когато те се окажеха изпаднали в безсъзнание и здраво вързани, Ричър щеше да се спусне по отбивката, да продължи към магазина и да се срещне с Хана.
Планът бе съвсем прост, но се обърка, преди още Ричър да е пристъпил към осъществяването му. Тон изхвърли старите си дрехи в кошче за боклук и се върна при пикапа. Отвори дясната врата, но не се качи. Мястото му бе заето. Там седеше млад мъж, наближаващ трийсетте, облечен във футболна фланелка на европейски отбор, джинси и рокерски ботуши. Косата му бе късо подстригана отстрани, а отгоре бе оставена по-дълга. Младежът имаше и брадичка тип катинарче. В ръката си държеше пистолет. В лявата си ръка. Зиг-зауер Р320 в пясъчен цвят. Ръката му стискаше уверено оръжието, което сочеше в гърдите на Ричър.
Ричър сграбчи китката и дръпна силно. Ръката на непознатия се показа извън рамката на вратата. Миг по-късно Ричър я опря в колонката между двете врати, след което я завъртя и насочи цевта надолу. А после затръшна вратата. Натисна я с цялата си тежест. Мъжът изпищя от болка. Пистолетът падна, изтрака на земята и отскочи под автомобила, паркиран в съседство. Ричър усети как китката поддава, чу как костите й пукат и се чупят. И отвори вратата след секунда. Мъжът бе опрял глава в облегалката. Цялото му лице бе осеяно с капчици пот. Кожата му бе позеленяла. Ричър дръпна назад дясната си ръка. Сви я в юмрук. Гърлото на мъжа бе оголено. Един удар и с него бе свършено.
— Спри! — каза някой.
Гласът дойде от задната седалка. Там се бе настанил друг мъж. На същата възраст и със същото телосложение като онзи със счупената ръка. Той бе облечен в черна тениска. Главата му бе обръсната. Седеше зад Хана, приведен леко напред, опрял револвер в основата на черепа й.
Хана пък седеше с толкова изправен гръб, сякаш се канеше да левитира. Ръцете й бяха изпънати напред. Те стискаха волана толкова силно, че кокалчетата й бяха побелели. Тя се взираше право пред себе си, а на лицето й бе изписана гримаса, която може да се очаква от родител, открил току-що, че децата му тийнейджъри са устроили оргия в дневната.
Револверът изглеждаше миниатюрен в ръката на мъжа. Беше ругер, модел LCR, 22-ри калибър най-вероятно. Оръжие, което обикновено се носи в кобур на глезена. Почти безполезно на по-голямо разстояние, но доста опасно отблизо. Идеално в подобни ситуации. Ако мъжът насочеше дулото под съответния ъгъл, имаше голяма вероятност куршумът да не напусне черепа на Хана. Той щеше да рикошира от вътрешната му страна и да превърне мозъка й в пихтия, преди енергията му да се разсее. А това означаваше, че кръвта и мозъкът на Хана нямаше да опръскат предното стъкло и никой случаен минувач нямаше да разбере какво се е случило. Ако случайно куршумът излезеше през черепа, той определено нямаше да има достатъчно пробивна сила, за да изскочи през стоманения покрив на пикапа. Което също бе достатъчно дискретен вариант, на който мъжът с револвера можеше спокойно да заложи. Но ако животът на партньора му беше в опасност, той едва ли щеше да бъде толкова загрижен да не привлича внимание.