Хората се взираха в него. Може би бяха половин дузина. Джед обаче не успя да ги разгледа добре. Той не остана на земята достатъчно дълго, за да преброи зяпачите. Просто скочи и хукна зад ъгъла, по-далече от погледите им.
Куриерът обаче бе подпрял колелото си на стената. Той стоеше до него, наблюдаваше и изчакваше. Щом Джед го доближи, куриерът го блъсна в гърдите.
— Глупак! — възкликна той. — Гледай къде вървиш! Можеше да ме убиеш!
С тези думи куриерът блъсна Джед още веднъж и изчезна през въртящите се врати на последната сграда в редицата.
Джед се замисли за хората, които бе видял на съседната улица. Може би те просто чакаха да се качат на автобуса. А може би наблюдаваха спирката. Поне двама от тях. Двама полицаи. Или агенти. Джед се обърна, готов да хукне отново. И спря. Нямаше къде да отиде. Не и без превоз. Единственият му шанс да напусне града бе автобусът. Щеше да бъде глупаво да не се качи, но само ако бе безопасно.
Ако.
Джед трябваше да се увери. Затова се промъкна до края на сградата. И надзърна. Видя двама души. Единият тъкмо пъхаше телефон в джоба си. Той подкани партньора си с жест да забърза. И двамата закрачиха право към Джед.
Те бяха високи над метър и осемдесет. Силни, широкоплещести. Косите им бяха подстригани късо. И двамата бяха облечени в джинси, тениски и сака. Също като полицаите от автогарата. Те имаха същия ръст, същото телосложение, същото заплашително излъчване. Намираха се на броени метри от Джед и бързо скъсяваха разстоянието.
Джед знаеше, че с него е свършено. Той видя какво направиха с похитителите му онези двама полицаи. Единият похитител се бе озовал в безсъзнание за частица от секундата. В гърдите на другия бе опрян пистолет. Джед не искаше да му се случи нито едното, нито другото. Но осъзнаваше, че не може да се измъкне. Не и пеша. Полицаите бяха по-бързи от него. Освен това бяха обучени да залавят бегълци. Да не говорим, че можеха да извикат подкрепления. Може би дори кучета. Или въздушна подкрепа. Джед се облегна на стената с омекнали крака. Бе стигнал толкова далече… толкова близо. И тогава ръката му опря в нещо. В предната гума на велосипеда на куриера.
Колелото бе там. До него. И не бе заключено. Това бе знак от съдбата, който Джед не биваше да пропуска. Той не бе крадец. Не искаше да открадне колелото, но и не искаше да го хванат. А куриерът се бе държал отвратително. Затова Джед реши, че може да вземе колелото назаем. Предвид обстоятелствата. Само за малко. За няколко минути. А после щеше да открие начин да го върне. Джед не обичаше да кара колело. Но нямаше избор, ако не искаше тези типове да го спипат.
29
Ричър нямаше да се учуди, ако не завареше пикапа на мястото му. Но първо трябваше да се отърве от тъмносиния мъркюри, който остави във възможно най-отдалечения край на паркинга, точно до кутия за събиране на дарения, която не предизвикваше никакъв интерес у клиентите на бензиностанцията. А после се върна пеша. Искаше да предостави на Хана достатъчно време за размисъл. За преценка на ситуацията. Хана бе преживяла доста през последните няколко дни. Първо бе открила тялото на Сам Рот. После бе научила, че той е убит. Че Анджела Сейнт Врейн също е убита. Самата Хана едва не бе загинала. Ричър нямаше да я обвини, ако тя вземеше решение да скочи зад волана в мига, в който той се скриеше от погледа й, да потегли към магистралата и да не спре в продължение на много, много километри.
Пикапът още беше там. До него стоеше Хана. С малък червен куфар отстрани, раирана платнена чанта, преметната през дръжките на куфара, и кожена чанта на рамо.
— Трябва да поговорим — заяви тя.
— Не е нужно да ми обясняваш каквото и да било — отсече Ричър. — Благодаря, че ме изчака, за да се сбогуваме. Благодаря и за помощта…
— Какви ги приказваш? Да не мислиш, че тези мръсници са успели да ме уплашат? Майната им! И бездруго съм затънала до гуша в тази история. Случилото се току-що ме вбесява още повече. Не. Трябва да поговорим за пикапа на Сам. Няма да можем да го използваме.
— Повреден ли е?
— Нищо му няма, ако не броим прозореца. Но не това е проблемът. А онези гадняри. Които ме нападнаха. Не знам как, но познаха колата. Вървяха бързо, отиваха към бензиностанцията, но изведнъж спряха. Видях ги да проверяват номера. И преди да се усетя, те вече бяха отворили вратата и бяха насочили пистолет в лицето ми. Искам да кажа, че по някакъв начин са успели да те свържат със Сам. Щом тези двамата знаеха как изглежда пикапът на Сам, приятелите им също ще знаят. И ще ни очакват. Ще ни заложат нов капан. Няма да се промъкнем. Трябва да сменим автомобила.