— В багажника е бил Ник, нали? По дяволите! Сам ли е бил? Или с партньора си. Стив, нали? Живи ли са? Или мъртви?
— Живи са. Но не са Ник и Стив. А Пеп и Тони. Онези, които изпратихме от разклона на магистралата.
— И как са се озовали в багажника на Ник?
— Нямам представа.
— Къде са Ник и Стив?
— Нямам представа. От тях няма и следа.
— Някаква информация за пикапа, който Пеп е открил? Онзи, който Ричър използва?
— Изчезнал е. Харолд смята, че е видял червен пикап да напуска бензиностанцията точно когато е пристигнал, но не е сигурен дали е същият.
Хикс помълча, после каза:
— Добре. Станалото — станало. Няма смисъл да се тревожим за него. Позвъни на хората ни в стеснения участък. Дай им описанието на пикапа на Ричър. Продиктувай им номера му.
— Вече го направих — отвърна Брокман.
— Обади им се отново. Предупреди ги с кого си имат работа. Изпрати Харолд при тях. А също и двамата от автогарата. Този Ричър е опасен. Не го искам в моя град. Не и утре.
Джед Стармър получи възможност да оцени най-после предимствата на колоезденето. Досега не му се бе удавала подобна възможност. Той никога не бе притежавал велосипед. Приемните му родители не биха го допуснали. Преди няколко месеца Джед бе помолил свой приятел да го научи да кара колело. Преживяването не бе особено забавно. Джед установи, че карането по права линия е почти невъзможно. Той се клатушкаше непрекъснато, накланяше се ту наляво, ту надясно. Уцелваше всяка пукнатина в асфалта, всяка канализационна шахта. Веднъж се удари в паркирана кола. Падна четири пъти. Удари коляното си, лакътя си, брадичката си. Останалите хлапета му се присмиваха. Джед изпита облекчение, когато дойде време да върне колелото. А после се прибра, накуцвайки, у дома. Но този следобед в Джаксънвил, на колелото на куриера, всичко бе различно. Отначало Джед имаше само една мисъл. Да се измъкне от полицаите, които го настигаха. Момчето не се тревожеше дали ще се удържи на две колела, дали ще се удари, или ще изглежда смешно в очите на околните. То натискаше педалите с всичка сила, прелиташе над бордюрите, слаломираше между колите и камионите по задръстените улици. Джед продължи в това темпо десет минути. Петнайсет. И тогава проумя нещо. Беше се измъкнал. Беше свободен.
Джед отби встрани. Той трябваше да намери къде да остави колелото. Трябваше да открие сигурно място. А после, ако си спомнеше името на куриерската фирма, което бе зърнал за миг по време на сблъсъка с куриера, щеше да открие и телефонен номер. Тогава щеше да се обади и да каже на някого къде собственикът може да намери колелото си.
Джед никога не бе имал намерение да го задържи.
Но и не бе очаквал то да се окаже толкова полезно. Или забавно. Сега момчето се изправяше пред друг проблем. Трябваше да стигне до Уинсън, а не можеше да вземе автобус. Нямаше достатъчно пари за такси. И не можеше да рискува да остане на улицата, на открито, с надеждата да се качи на автостоп. Колелото бе очевидният отговор.
Джед бе изгубил всичките си записки. Те бяха останали в раницата. Сега трябваше да измине около осемдесет километра. Или най-много сто. Колелото бе бързо. Педалите се въртяха лесно. Трябваха му… колко? Два часа? Може би три? Джед можеше да позвъни в куриерската фирма и след като пристигнеше в града. Куриерът щеше да походи повечко, за да си върне колелото, но това не бе кой знае какъв проблем. Не биваше да се държи така просташки. Да, куриерът определено имаше късмет, че бе блъснал Джед, а не някой друг. Защото друг човек щеше да задържи колелото. Или да го продаде. Джед не се съмняваше в това. Не и след като бяха откраднали раницата му. И всичките му пари.
30
Хана отби пикапа от пътя, когато навигацията в телефона й подсказа, че се намират на седем-осемстотин метра от началото на стеснения участък. Ричър отвори вратата и излезе. Хана държеше в скута си пакет сигнални ракети, готова да ги задейства всеки миг. Тя взе чантата си от задната седалка и извади пистолета. Онзи малък зиг-зауер, който Ричър бе видял за първи път в покрайнините на Джерардсвил в началото на съвместното им пътуване. Хана пъхна оръжието в празното пространство отстрани на седалката, после усети погледа на Ричър.