Мъжете с джинси и тениски тръгнаха назад и спряха до линията, начертана на асфалта. Те зачакаха, но от изток не се появиха нови автомобили. Ричър видя, че двамата се споглеждат, свиват рамене и тръгват към форда. Те метнаха каските и клипбордовете на задната седалка и се настаниха отпред. Явно бяха дошли тук отдавна и смятаха, че заслужават почивка.
Но нямаше да я получат.
Ричър чу приближаването на друг двигател. Голям дизел, който идваше отляво. Мъжете във форда го чуха двайсетина секунди след Ричър. Тя излязоха от джипа. Отвориха задните врати и посегнаха към оборудването си. Едва тогава видяха що за автомобил издава този звук. Червен пикап със затъмнени стъкла и много хром. Той намали и спря до предупредителната табела. Двамата мъже тръгнаха към него. Те се разделиха — един отляво и един отдясно — и спряха на три метра от пикапа. А после извадиха пистолети.
Ричър се изправи и пристъпи тихо напред.
Мъжът, който бе застанал откъм шофьорската врата на пикапа, извика:
— Браво, че успя да стигнеш до тук! Късметът обаче ти обърна гръб. Това е краят. Излез бавно, като държиш ръцете си така, че да ги виждам!
Откъм пикапа не последва никаква реакция.
Ричър продължи напред.
— Прави каквото ти казвам и няма да пострадаш! — извика мъжът. — Искаме само да поговорим. Излез!
Вратите на пикапа останаха затворени.
Ричър продължи напред.
— Последен шанс! Излез или ще стрелям!
Откъм задната част на пикапа долетя някакъв шум. Пронизителен електронен звук. Той продължи две секунди. Последва го вой, накрая — тракане. Вратата на товарния отсек се отвори. Мъжете вдигнаха пистолетите, след което пристъпиха бавно напред, като се стараеха да не вдигат шум. Изминаха половината разстояние. Три четвърти. Спряха. Спогледаха се. Онзи откъм страната на шофьор вдигна три пръста. Сгъна първия. Сгъна втория. Накрая и третия. Двамата направиха крачка напред. Голяма, по диагонал. С вдигнати пистолети. Насочени право напред.
Пикапът потегли. И ускори рязко. Педалът на газта явно бе опрял пода. Задните колела се завъртяха и изхвърлиха цели шепи чакъл. Острите камъчета полетяха във въздуха като шрапнели. Мъжете се обърнаха, наведоха се и прикриха лицата си. Реакцията им бе напълно инстинктивна. Но тя продължи само една секунди. Двамата се изправиха, вдигнаха оръжията и откриха стрелба по пикапа. Задната му част отново приближи към тях. Човекът, който стоеше от дясната страна, изпрати един куршум в кабината. Колегата му от лявата страна се целеше в гумите. Той нанесе известни щети на асфалта, но нищо повече. Всеки от тях стреля по още два пъти, след което единият хукна обратно към техния джип.
— Хайде, идвай! — извика той. — Не може да стигне далече!
Другият го последва. Двамата скочиха в джипа. Мъжът зад волана извади връзка ключове и пъхна единия в запалването. Но не го завъртя.
Ричър се бе настанил точно по средата на задната седалка. И двете му ръце бяха протегнати напред. В лявата си ръка държеше трофейния зиг-зауер, в дясната — берета. Той притисна цевите в главите на двамата мъже и нареди:
— Отворете прозорците.
Шофьорът завъртя ключа по посока на часовниковата стрелка и свали двата прозореца до долу.
— Изхвърлете пистолетите — нареди Ричър.
Двамата се подчиниха.
— Знаете ли кой съм? — попита Ричър.
Двамата кимнаха.
— В такъв случай сте наясно, че трябва да ми сътрудничите. Искам информация. Получа ли я, ще ви пусна да си вървите.
— Не можем — отвърна шофьорът. — Не знаем нищо.
— За „Минерва“ ли работите?
Шофьорът кимна.
— Има ли още някой пост от тук до Уинсън?
Никой не отговори.
Ричър свали пистолетите. Той пъхна зиг-зауера между коленете си, след което се пресегна между двете предни седалки и удари по ухото мъжа, който седеше на дясната. Главата му залитна встрани, удари се в прозореца и отскочи седем-осем сантиметра. Накрая мъжът залитна напред и стовари нещастната си глава върху арматурното табло.
Ричър отново вдигна беретата.
— Дръж си ръцете на волана. Мръднеш ли, ще ти пръсна черепа. Ясно ли е?
Шофьорът стисна волана. Ръцете му бяха в позиция два и десет, а кокалчетата му бяха побелели като на притеснен тийнейджър преди първия урок по кормуване.
— Знаеш ли какво направих току-що? — попита Ричър.
— Изпрати Уейд в безсъзнание.
— За да ти дам възможност за правдоподобно отрицание.