Шофьорът не реагира.
— Правдоподобно отрицание — обясни Ричър — означава, че можеш да направиш нещо, след което да отречеш и никой да не е в състояние да докаже противното. Например можеш да отговориш на моите въпроси.
Мъжът отново не реагира.
— Можеш да ми кажеш това, което ме интересува. Никой никога няма да разбере. А после можеш да потеглиш. Да се скриеш някъде за два-три дни. Да заявиш, че едва си се измъкнал. А пък аз мога да ти счупя ръцете и краката и да те изхвърля в онзи контейнер за отпадъци. Изборът е твой.
Шофьорът погледна надясно, но не каза нито дума.
— Не бива да очакваш подкрепление. Помисли хубаво. Колко ленти са отворени?
— Една.
— Какъв автомобил мина току-що?
— Пикапът, който си откраднал.
— Правилно. Пикапът ще се срещне с пилотния автомобил. Челно при това. Жената зад волана е упорита като магаре. Няма да отстъпи в никакъв случай. Ще минат часове, преди някой да разчисти тази каша.
Шофьорът погледна наляво.
— Никой няма да дойде и от тази посока. Погрижили сме се за всичко. Тук сме само двамата, аз и ти. Трябва да вземеш решение.
Мъжът помълча няколко секунди, след което попита:
— Какво искаш да знаеш?
— Брокман изпратил ли е някой друг да ме търси в участъка между това място и Уинсън?
— Откъде да знам? Брокман не споделя плановете си с мен.
— Предполагам, че Брокман е умен човек. Относително. Какво е споделил с теб?
— Твоя снимка. Доста стара. Описание на пикапа, който си откраднал. Регистрационния му номер.
— Какви заповеди ви даде?
— Да ти попречим да стигнеш до Уинсън.
— Защо Брокман не иска да стигна до Уинсън?
— Не ни е казал.
— Какво ще се случи през следващите два дни?
— Нищо особено. Утре ще освободят някакъв затворник. Ще има тържество, речи. Случва се няколко пъти в годината. Блясъкът на тези мероприятия започна да помръква. Хората свикнаха с тях.
— Друго?
— Нищо! — сви рамене мъжът.
— Добре. Постъпи правилно. Запали двигателя. Можем да потеглим.
Шофьорът остана вцепенен за секунда-две, след което протегна рязко ръка, сграбчи ключа и го завъртя. Старият тежък двигател оживя.
— Още нещо, преди да се разделим — каза Ричър. — Виждаш ли онзи фургон ей там, от другата страна на пътя?
Шофьорът кимна.
— Спри до него — нареди Ричър.
Шофьорът включи на скорост, отпусна спирачката, заобиколи от другата страна и спря до бордюра.
— Излез за малко — каза Ричър. — Трябва да свършиш още нещо. Остави двигателя да работи.
Мъжът отвори вратата и излезе. Ричър направи същото.
— Виждаш ли мрежата, която покрива онзи контейнер? — попита той. — Вдигни единия ъгъл.
Шофьорът освободи мрежата от най-близката планка, която я придържаше, и отметна края й.
— Извади част от клоните най-отгоре. И от храстите. Разчисти малко място.
Мъжът хвана някои от най-големите парчета и ги захвърли на земята.
— Добре — каза Ричър, — а сега извади твоя приятел от колата. Остави го на мястото, което току-що освободи.
— Да го оставя в контейнера ли? — попита мъжът.
— Точно така. Трябва да изглежда реалистично. В противен случай Брокман няма да повярва, че си се измъкнал. Ще реши, че си ми помогнал. А ти не искаш това да се случи, повярвай ми.
Мъжът замълча с леко отворена уста. После сви рамене и отвори задната дясна врата. Издърпа приятеля си от седалката. Главата на пострадалия се кил на настрани.
Шофьорът го хвана за китките, издърпа го навън и го метна през рамо. Отнесе го до контейнера и пусна тялото му вътре. Накрая хвана края на мрежата и понечи да го върне на място
— Чакай! — спря го Ричър. — Трябва ми телефонът ти за секунда.
Шофьорът сви рамене, извади телефона си от джоба, въведе паролата, за да отключи екрана, и протегна ръка. Ричър го взе и го остави на земята.
— Още един въпрос — уточни той. — Хората, които Брокман е изпратил на автогарата на „Грейхаунд“, имаха задачата да наблюдават всички пристигащи автобуси, в случай че се появя с някой от тях. От там минават хиляди хора. Подобни места лесно потъват в хаос. С други думи, тези хора са се нагърбили с доста трудна задача. Мъжете, застанали на пост на бензиностанцията, трябваше да следят стотици пристигащи и заминаващи. Което е сериозно предизвикателство. Онзи на разклона на магистралата нямаше представа дали ще се кача на автостоп, или ще открадна кола, но и в двата случая можех да профуча бързо покрай него. Това вече не е една, а две задачи. И то трудни. Ами ти? Ти трябваше само да надзърташ през прозорците на колите. Защо смяташ, че са те избрали за тази работа?