— Нямам представа.
— Така ли?
Ричър удари шофьора в слънчевия сплит. Човекът се сви надве. Миг по-късно Ричър заби коляно в лицето му. Това отново изправи тялото на шофьора, но ръцете му увиснаха безпомощно, а самият той вече бе изгубил съзнание. Ричър го удари в гърдите и мъжът залитна назад. Горната част на тялото му лежеше върху контейнера. Ричър го хвана за глезените, повдигна го, завъртя го и го пусна до неговия приятел. Накрая покри двамата с клони и върна мрежата на място. Когато приключи, взе телефона на шофьора и набра телефона на фирмата, която предоставяше контейнери под наем.
След третото позвъняване вдигна жена, която каза:
— „Рийд Плант Партнърс“. С какво мога да ви помогна?
— Аз съм от бригадата, която работи по Осемдесет и седма. Използваме един от вашите контейнери. Можете ли да проверите кога трябва да го върнем?
Чу се тракане на клавиши, след което жената каза:
— Платили сте до края на следващия месец.
— А можем ли да го върнем по-рано?
— Договорът ви е с фиксирани дати. Няма да получите отстъпка, ако го върнете по-рано.
— Не искаме отстъпка, просто трябва да разкараме този контейнер.
— Разбира се. Можете да го върнете, когато пожелаете, но ще трябва да платите за целия срок на договора.
— Можете ли да изпратите някой да го вземе?
— Това е допълнителен разход за вас.
— Няма проблем.
— Мога да изпратя човек в понеделник.
— А днес следобед?
— Всичките ни хора са заети.
— Вижте, имам сериозен проблем. Шефът настоява да разкараме контейнера колкото се може по-скоро. Ще ви бъда много благодарен, ако го вместите в графика. Жената не отговори.
— Ако има допълнителна такса, няма проблем, ще я платим. Не е нужно да я включвате във фактурата.
Жената помълча, след което каза:
— Ще ви струва сто долара. В брой. Пригответе парите.
31
Търпението е добродетел, обичаше да казва бащата на Ричър. Ако беше прав, то шофьорите, които идваха откъм Уинсън този следобед, бяха презряна шайка, достойна за съжаление.
Задачата на Хана бе да блокира единствената лента за движение в стеснения участък. И тя се справи добре. Изви волана рязко надясно, спря върху банкета, включи на задна към редицата оранжеви конуси, после отново даде леко напред и повтори тази маневра четири пъти, докато пикапът не застана перпендикулярно на пътя. Позицията му бе идеална. Предницата му покриваше три четвърти от банкета. Освен това Хана не бе оставила достатъчно място някой да се промуши отзад. На всичко отгоре тя бе избрала идеалното място. От другата страна бе паркирана огромна машина за разбиване на асфалт, така че дори някой да махнеше конусите, пак нямаше да успее да мине.
Хана остана така две минути преди появата на следващия конвой. Шофьорът на пилотния автомобил приближаваше. И приближаваше. Изобщо не намали скоростта. Хана изпадна в паника за миг. Реши, че човекът няма да спре. Вече си представяше как автомобилите от колоната ще се забият странично в пикапа й. Една след друга. Удар след удар. Как ще бъде премазана. Или изгорена жива. Или и двете.
Водачът на пилотния автомобил явно се бе разсеял. От началото на ремонтните дейности той бе минал стотици пъти напред-назад по този участък. И никога не бе срещал и най-малкото препятствие. Не бе и очаквал да срещне. Затова той забеляза пикапа доста късно. Но все пак навреме. Макар и в последната секунда. Шофьорът натисна спирачката с всички сили. Колелата блокираха. Гумите поднесоха по чакъла. Но все пак той успя да закове на около метър от пикапа.
Колите, наредени зад пилотката, също спряха. Никоя от тях не се блъсна в тази отпред. Шофьорите на две натиснаха клаксоните, сякаш това можеше да помогне. Един напусна колоната, изпревари останалите и се опита да заобиколи отпред пикапа на Хана. Колата му, също пикап, излезе от банкета и заподскача встрани от пътя, по неравната ивица земя, покрита с ниски храсти. Мъжът реши, че е успял, и дори показа среден пръст на Хана. В този момент едното му предно колело попадна в дълбока дупка. Пикапът се разтресе и спря. Наклони се на една страна. Можеше да има само едно обяснение. Бе счупил полуоска. Предвид възрастта и състоянието на пикапа следващата му спирка най-вероятно щеше да бъде автоморгата.
Шофьорът изскочи от колата и се запъти гневно към вратата на Хана. Задърпа дръжката. И когато откри, че вратата е заключена, закрещя през прозореца. Стъклото се покри с пръски слюнка. Останалите шофьори наизлязоха от колите си и се присъединиха към него. Бяха поне десетина. Всички бяха излезли с изключение на водача на пилотния автомобил. Той не помръдна от мястото си, но набра 911. Реши, че така изпълнява гражданския си дълг. Когато приключи, водачът се облегна назад и впери поглед в сцената, която се разиграваше пред очите му.