Той поклати глава.
— Първо затворът. После храна. След това хотел.
32
Джед Стармър седеше край пътя. Колелото на куриера лежеше на банкета вляво, където бе паднало, след като момчето бе скочило от него.
Джед впери поглед в колелото и въздъхна. В интерес на истината, той не бе успял да скочи. Искаше да скочи. Опита да скочи. Краката обаче не го послушаха. Затова, честно казано, Джед по-скоро падна. Залитна, а може би се спъна случайно, ако трябваше да представи случилото се в по-благоприятна светлина.
Но имаше нещо, което бе невъзможно да види в по-благоприятна светлина. Планината. Или по-точно, хълма. Или склона. Джед бе използвал времето, прекарано край пътя, за да обуздае въображението си. Все пак нямаше да изкачва Еверест. Или Айгер. Или Килиманджаро. Изкачването едва ли щеше да продължи повече от трийсет метра. Но дали разстоянието бе трийсет, триста, или три хиляди, за него нямаше значение. Джед просто не можеше да изкачи този хълм. Краката му трепереха толкова силно, че той не бе в състояние дори да избута колелото до върха. Не можеше да помръдне от мястото си. Вероятно щеше да остане тук до края на живота си, тъй като никой нямаше да дойде и да му помогне.
Ричър очакваше затворът в Уинсън да прилича на стара фотография, открита на тавана. Грозноват. Непривлекателен. Скрит на запад от града. Толкова далече, колкото позволява реката. Но именно затворът поддържаше живота в този град. Това бе извън всяко съмнение. Тук просто нямаше никаква индустрия. Никакви възможности за работа. Никой друг не бе в състояние да ангажира в оптимална степен местни фурни и перални, електротехници и водопроводчици.
Затворът бе построен във формата на буквата V. Извитата страна гледаше към брега на реката. Отвъд нея започваше двайсетметрова пропаст, която се спускаше право към дълбоките мръсни и буйни води. На около три метра от ръба на пропастта минаваше ограда. Тя всъщност бе двойна. Първият ред бе висок над шест метра и увенчан с бодлива тел на върха. Имаше и прожектори, кацнали върху масивни метални стълбове. Плюс камери, скрити в защитни клетки. Между двата реда имаше разстояние от около пет метра. Вътре, между тези два реда, имаше трета ограда, която бе висока три метра и нямаше бодлива тел.
Оградите продължаваха успоредно една на друга и откъм правата страна на парцела. Онази, която гледаше към града. Там имаше четири наблюдателни кули, вградени в първия ред. И три входа. Единият бе разположен в центъра. Той водеше към някаква сграда, която бе едноетажна, тухлена, с двойни врати и видеофон на стената. Явно това е входът за посетители, помисли си Ричър. Нищо чудно и персоналът да го използва. Останалите входове бяха разположени в двата края на сградата. Те представляваха по-скоро големи, масивни портали, отколкото врати. Нямаха никакви табели. Вероятно единият се използваше за доставки, а през другия пристигаха новите затворници.
Отвъд оградата откъм страната на реката се издигаха пет сгради, които оформяха буквата X. Ричър предположи, че това са блоковете с килиите. Останалата част от пространството бе заета от дванайсет други постройки и три площадки за разходка и спорт.
Дванайсетте допълнителни сгради бяха различни по големина. Те бяха издържани в строг и функционален стил. Случаен наблюдател можеше да ги вземе за цехове или складове, ако не бяха наблюдателните кули и бодливата тел. Площадките за разходка и спорт бяха съвсем еднотипни, но разположени на голямо разстояние една от друга. Вероятно за да не допуснат смесването на затворници от различни категории. Сградите и площадките бяха свързани с алеи, или по-скоро коридори, чиито стени и покрив бяха направени от телена мрежа. Дори от разстояние Ричър можеше да види колко дебела е тя. Масивна. Човек можеше да премине през нея само с помощта на сериозни инструменти. Отвън пространството между сградите и между алеите бе засадено с трева. Учудващо много морави, помисли си Ричър, за толкова мрачна институция. Някои бяха квадратни, други правоъгълни, трети овални. На около шест метра от основата на всяка наблюдателна кула имаше триъгълник, очертан с тухли.
Моравата бе добре поддържана. Тревата бе окосена ниско. Подравнена грижливо. Вероятно наторена, ако се имаше предвид тъмнозеленият й цвят, които контрастираше на фона на светлите стени на сградите или сивата телена мрежа на оградата. Само една от сградите отвъд оградата бе по-нова. Тя имаше формата на буквата V и бе разположена зад административната сграда. Приличаше на офис център и пред входа й бе монтирано триизмерното лого на „Минерва“, което се въртеше върху постамента си. Ричър предположи, че ако тук някога избухне бунт, това ще е първото нещо, което затворниците ще разрушат.