30
Тъй като само Хана имаше кредитна карта, именно тя се зае с регистрацията в „Уинсън Гардън“. А тъй като Ричър бе подозрителен по природа, той предпочете да остане навън и да наблюдава паркинга. Ченгето бе получило заповеди да държи непознатия под око, затова паркира патрулката така, че да наблюдава входа на хотела. И да се увери, че непознатият и неочакваната му спътница се настаняват в него. И не излизат повече навън.
Когато приключи с попълването на формулярите и плащането на сметката, Хана Хамптън прекоси фоайето, теглейки куфара си на колелца след себе си, и връчи на Ричър магнитна карта. Той я взе и я прибра в джоба си. След секунди телефонът на рецепцията зад тях звънна.
Служителят на хотела вдигна още след първото позвъняване.
— „Уинсън Гардън“, най-луксозният хотел в Уинсън. С какво мога да ви помогна? — Мъжът се заслуша, след което продължи с тих, почти шепнещ глас: — Да, господин полицай. Жената регистрира и двамата. Адресът й е Джерардсвил, Колорадо. Тя плати и за двамата. Две стаи. Една нощ. — Накрая служителят кимна сякаш на себе си и затвори.
Ричър усещаше погледа на служителя, забит в гърба му и се досещаше какви мисли му минават през главата.
Защо полицията се интересува от тези двамата? Дали ще мога да разкажа някоя интересна история на сутринта? Идоли те ще оставят бъркотия, която ще се наложи аз да разчиствам?
Системният администратор на „Минерва“ настрои екрана на компютъра по желания от Бруно Хикс начин точно за десет секунди.
Компютърният специалист бе принуден да зареже котките си, които сега вечеряха сами. Шефовете го бяха накарали да се върне в затвора в извънработно време, без да му платят допълнителния труд. Въпреки това той се представи на ниво. Никой не би могъл да разреши проблема по-бързо или по-ефективно. Това бе сигурно. Затова той не разбираше защо големият шеф изглежда още по-недоволен, отколкото в началото.
Специалистът бе донякъде объркан, донякъде обиден. Той бе свършил чудесна работа, която никой не оценяваше, но явно бе допуснал и някаква неволна грешка. Поведението на Хикс ясно го показваше. Проблемът бе, че компютърният специалист нямаше никаква представа какво толкова лошо нещо е направил. И тъкмо събра кураж да попита Хикс какъв е проблемът, когато в главата му изникна една от любимите фрази на майка му: „Паднеш ли в дупка, спри да копаеш“. Затова мъжът предположи, че ще постъпи най-умно, ако напусне кабинета на Хикс, преди да влоши допълнително нещата. Той измърмори някакво неясно извинение и тръгна към вратата. Отвори я, извърна се, погледна към големия шеф и едва не се блъсна в Деймън Брокман, който влизаше в стаята.
Брокман изчака компютърният специалист да се отдалечи по коридора и се ухили:
— Нося добри новини. Уцелихме в десетката.
Хикс изключи монитора и попита:
— Така ли? Как?
— Помниш ли проблема с нашите хора, които причакаха Ричър на бензиностанцията. Или в стеснения участък. Както се казва, всяко зло за добро. Оказва се, че Ричър не действа сам. Има партньор. Жена. Ако хората ни се бяха справили с Ричър по начина, по който им бяхме наредили, нямаше да разберем за нея. Тя щеше да остане напълно невидима за нас. И щеше да разполага с пълната свобода да направи утре кой знае какво.
— Как разбра?
— Един от хората на Моузли забелязал пикапа, който Ричър използва. В покрайнините на града. Спрял колата, като очаквал зад волана да е Ричър, но се оказало, че шофира жена. Ричър седял до нея.
— Ченгето е открило Ричър? Къде е той сега?
— В „Уинсън Гардън“. С жената.
— Сигурен ли си?
Брокман кимна.
— Полицаят ги е упътил там. Проследил ги е. Той потвърди, че двамата са се настанили в хотела.
Хикс затропа с пръсти по бюрото, след което попита.
— Коя е тази жена? Какво знаем за нея?
— Ченгето е поискало шофьорската й книжка. Името й е Хана Хамптън. Тя е бившата съпруга на Сам Рот. Казала на полицая, че двамата останали близки и след развода. Имала разрешение да ползва колата му.
Хикс стана, отиде до прозореца и погледна през оградата към паркинга с овална форма.
— Не разбирам. Смятахме, че Ричър се е забъркал в тази история заради някаква напълно случайна среща.
— Точно така.
— Предположихме, че съвсем случайно се е озовал в Джерардсвил. Видял случилото се с Анджела Сейнт Врейн и започнал да си пъха носа където не му е работа.