— Точно това се е случило.
— Как тогава се е свързал с вдовицата на Сам Рот? Това не може да е съвпадение.
Брокман сви рамене.
— Ричър си е пъхнал носа по-дълбоко от обичайното. Това е всичко. Чул за смъртта на Рот. Решил, че в нея има нещо подозрително. Започнал да рови. За него е съвсем естествено да разговаря с вдовицата. Особено след като именно тя е намерила тялото.
— Ами ако има друго обяснение? Не знаехме, че Рот е близък с бившата. Изобщо не ми мина през ума. Доколкото знам, всички разведени мразят своите бивши. Аз определено мразя моите. С удоволствие бих пуснал и двете през месомелачката, бих ги направил на кайма, а после на бургери и бих нахранил кучетата с тях, ако можех да бъда сигурен, че ще ми се размине.
— Не се съмнявам. Но какво значение има с кого е бил близък Рот?
— Хората споделят със своите близки. Ами ако Рот е казал на бившата какво е научил от Анджела? Ами ако тримата са се досетили какво ще се случи утре? Би трябвало да знаят, че не могат да се обърнат към полицията. Може би затова са наели Ричър. Той може да е отишъл в Джерардсвил специално за да се срещне с тях. Не е бил там случайно. Това може да прати по дяволите всичките ни догадки.
— Не разбирам. Защо им е да наемат Ричър? Откъде могат да знаят за него? И как ще се свържат? Та той е скитник!
— Така ли? А може Ричър да иска останалите да си мислят, че е скитник. Като един вид прикритие. Той е пенсиониран полицай. Много от тях започват работа като частни детективи, след като върнат значката.
— Той не е бил обикновен полицай, а военен.
— Какво от това? Разликата не е голяма. А той притежава нужните умения. Попитай хората, които изпратихме по дирите му.
— Добре — сви рамене Брокман. — Да приемем, че си прав. Ричър е дошъл тук, защото жената го е наела. Каква е разликата?
— Разликата е, че сега трябва да се погрижим за двама души.
— Не е проблем. Знаем къде са и двамата. Единственият въпрос е дали да изпратим Харолд и момчетата в стаите им, докато спят, или да изчакаме до сутринта и тогава да ги спипаме.
— Направете го в стаите им. Колкото се може по-скоро. Изнесете телата на носилки, в случай че някой гост на хотела забележи нещо.
— Ще кажа на Харолд.
— Добре. А кой наблюдава хотела междувременно?
— Полицаят.
— Твърде много се набива на очи. Изпрати някой от нашите.
— Няма кого. Разполагаме само с онези, които изпратихме в Джаксън, но те са на крак от три сутринта. И ще помагат на Харолд през нощта. По-добре да се наспят, да дойдат отпочинали.
— Ако Ричър забележи полицейски автомобил пред хотела, веднага ще заподозре нещо. Той ще…
— Ако Ричър е погледнал през прозореца, непременно е видял как патрулката си тръгва. Помолих Моузли да върне своя човек, но да го предупреди да се скрие някъде. На улицата например.
— Върнал си го? Това означава ли, че полицаят си е тръгнал?
— Само за минутка. Все пак човекът е бил патрул. Позвънил на Моузли веднага щом си тръгнал, а Моузли се свърза с мен. Реших въпроса.
— Сигурен ли си?
Брокман кимна.
— Моузли накарал полицая да се свърже с рецепцията на хотела. Служителят потвърдил, че е видял Ричър и жената да вървят към асансьорите. Сигурен е, че двамата не са излизали. Кълне се, че щял да забележи, ако са минали през фоайето. Още след първото обаждане е разбрал, че полицията проява интерес към двама от гостите на хотела, затова си отваря очите на четири.
— Добре. Погрижи се да информираш Харолд, че мишените са две. Кажи му да вземе застраховката със себе си. Онзи плик. Трябва да се погрижи Ричър да го намери, ако се измъкне от капана.
— Харолд няма да остане доволен. Ще реши, че му нямаш доверие.
— Въобще не ми пука какво ще си помисли Харолд. Предай му нарежданията ми.
— Ще ти запука, ако видиш габаритите му. Той не е от хората, които можеш да си позволиш да ядосаш. Независимо дали си изпълнителен директор на „Минерва“, или не.
Ричър изчака полицейският автомобил да опише широк бавен завой и да се насочи към центъра на града. Тогава той тръгна по коридора, който водеше към асансьорите и стаите за гости. Хана го последва, като продължаваше да влачи куфара след себе си. Двамата подминаха асансьорите и продължиха към края на коридора. Към аварийния изход. Надписът на вратата предупреждаваше, че тя е свързана с противопожарната аларма. Ричър не остана очарован от това. Но дори предупреждението да бе вярно, алармата едва ли работеше. Собствениците на хотела предпочитаха да ограничават разходите до минимум. Свидетелство за това бе униформата на служителя на рецепцията, която изобщо не му бе по мярка. А също и баналните репродукции по стените. Протритият мокет на пода. Разхлабените дръжки на бравите. Хората, които се задоволяват с толкова ниско ниво на предлаганите от тях услуги, не биха искали да бъдат глобени за фалшива пожарна тревога. Рискът някой подпийнал гост на хотела да завие в грешната посока и да задейства алармата бе прекалено голям.