На момчето изведнъж му хрумна, че този път трябва да води до конкретно място. Та нали това бе смисълът от прокарването на пътища. Хората не изсичат просеки в гората ей така, безцелно. Колите и камионите също не се движат по тях безцелно. На мястото, до което водеше този път, сигурно имаше някакви сгради. Някакъв подслон. А това бе за предпочитане пред гората, в която се намираше в момента. Или пред банкета край шосето.
Джед тръгна надясно.
Момчето имаше чувството, че е изминало десет или петнайсет километра, но знаеше, че са не повече от двеста-триста метра. Нямаше и следа от сгради. Дори от къщичка на дърво. Или въобще от човешка дейност. Но черният път поне улесняваше ходенето. Джед вървеше полевия коловоз и броеше крачките си. Той се опита да следва някакъв ритъм. А после долови звук, различен от първия. Не беше животно. Джед изпита облекчение.
Отначало реши, че листата на дърветата шумолят от вятъра, но бързо отхвърли тази теория. Въздухът бе застинал неподвижно. Не, шумолеше вода. Джед погледна в далечината и видя, че черният път свършва на брега на малко езеро. Невидим ручей го захранваше в последен прощален опит да демонстрира някаква независимост, преди да бъде погълнат от буйните води на Мисисипи.
Джед се спъна и за малко не се просна на земята. Пътят явно водеше до някакъв туристически комплекс, където хората отиваха да плуват, да карат каяк или да ловят риба. Тази мисъл го наведе на друга. Дали там щеше да се намери нещо за хапване? Стомахът му бе се бе свил на топка, на много болезнена топка. Дори няколко хапки щяха да му се отразят добре. Но Джед отхвърли тази идея. Той не разполагаше с въдица, корда, кукички и всичко останало, което хората използваха, за да ловят риба. Но можеше би щеше да утоли жаждата си. Ако водата бе прясна. Ако в нея нямаше нещо гадно. Нещо, което да го отрови. Джед бе гледал телевизионни предавания, в които хора, опитващи се да оцелеят сред дивата природа, се разболяваха тежко, след като бяха пили мръсна вода. Момчето се страхуваше. Но бе много жадно. Изпитваше толкова отчаяна нужда от течности, каквато никога не бе подозирало, че е възможна. Джед пристъпи към брега. Нямаше да му навреди да огледа водата. Той тъкмо пристъпи напред, когато видя между клоните нещо, което определено не бе дело на природата. Нещо изкуствено. Нещо, което имаше прав ъгъл.
Въпросният прав ъгъл се оказа крайчецът на метална кутия с размери метър на метър на два. Тя бе боядисана в матово масленозелено. Цвят, който Джед свързваше с армията. Върху едната й страна бяха изписани бели букви с шрифт, който също наподобяваше армейски. Надписът гласеше: ДОБРОВОЛЕН ПРОТИВОПОЖАРЕН ОТРЯД, ОКРЪГ УИНСЪН. А отдолу, с по-малки букви: САМО ЗА СЛУЖЕБНО ПОЛЗВАНЕ. Капакът бе затворен с помощта на резе. Нямаше катинар. Джед повдигна капака, който падна назад и така не се наложи момчето да го придържа. Вътре вляво, окачена върху тръбна рамка с ожулена червена боя, стоеше някаква машина. Тя имаше дръжка като онези, които Джед бе виждал по бензиновите косачки. Явно бе част от запалването. До нея бе навит дълъг маркуч с диаметър седем-осем сантиметра, телена клетка и поплавък от стиропор в единия край. В голяма червена кутия има още две бутилки газ. Два пластмасови контейнера с розова течност и инструкции на капака как да се смеси с вода, за да се получи пожарогасителна пяна. Кутия с батерии за фенерчета, но без фенерчета. И два големи стека минерална вода, поставени един върху друг. С по трийсет и шест бутилки във всеки.
Надписът „За служебно ползване“ определено не се отнасяше за такива като Джед. Той не бе крадец, но пък бе много жаден. Момчето бе на ръба на пълното обезводняване, а това бе опасно. Основната цел на противопожарните служби бе спасяването на човешки живот. Оказването на помощ на хора в беда. Затова Джед хвана бутилката от най-близкия ъгъл на горния стек. Започна да я дърпа и върти, докато не я измъкна. А сетне изля водата в гърлото си, докато в бутилката не остана и капка. Момчето взе още една бутилка. Изпи и нея, но вече по-бавно. Накрая остави празните бутилки в единия ъгъл на кутията. Извади батериите. Контейнерите със смес за пяна. Бутилките газ. Маркуча. Опита да извади и машината, но тя се оказа прекалено тежка, затова я остави на място. Накрая Джед влезе в кутията и спусна капака над главата си, като го подпря с двете празни бутилки, за да си осигури приток на свеж въздух. Така хем щеше да диша спокойно, хем можеше да издърпа бутилките и да затвори капака, в случай че се появи някакво животно.