Мъжете от стая 112 чуха шумотевицата. Те се обърнаха едновременно и впериха поглед в стената, която ги отделяше от съседната стая.
— Това е Ричър! — възкликна Харолд. — В другата стая. На вдовицата. Хванете го!
Мъжете се втурнаха навън и хукнаха към стая 114. И спряха. Вратата бе затворена, а те нямаха магнитна карта.
Ричър се прехвърли през прозореца, скочи навън и се приземи в тревната ивица, която минаваше по края на паркинга.
Другият служител от „Минерва“, който бе стоял на пост в автогарата, затропа по вратата. Но не получи отговор.
Ричър се втурна към прозореца на стая 112. Той бе само притворен. За което Ричър се бе погрижил предварително.
Харолд разбута тримата и затропа с длан по вратата на стая 114. Горната половина, онази над дръжката, поддаде навътре с поне два сантиметра, но ключалката не помръдна.
Харолд отстъпи назад, вдигна десния си крак и заби подметка във вратата, точно до дръжката на бравата. Цялата рамка се разтресе. Вратата се отвори. Тя обаче се блъсна в загубилия съзнание човек от „Минерва“, който лежеше на пода. Вратата отскочи от тялото му и се върна на мястото си в разкъртената рамка.
Ричър прекоси стая 112. Той открехна предпазливо своята врата и надзърна в коридора.
Харолд заби рамо във вратата на 114, избута краката на своя колега и освободи място, колкото да се провре вътре.
Ричър излезе в коридора.
— Мен ли търсите? — попита той.
Мъжът, който стоеше най-близо до него, се обърна. Беше шофьорът на онова беемве в Колорадо. Ричър вече се хвърляше към него. Той заби дясната си длан в брадичката му. Мъжът отметна глава назад. Краката му се отделиха от земята и той залитна като навит на руло килим. Следващият в редицата се опита да отскочи встрани и да се долепи до стената, за да не бъде размазан по нея. Това бе убиецът на Анджела Сейнт Врейн. Ричър се завъртя в кръста и заби десния си юмрук в слънчевия му сплит. Мъжът се преви надве. Буквално се сгъна в кръста. Тялото му зае хоризонтално положение, макар и само за миг. Ричър замахна сякаш с бухалка и стовари юмрук върху тила му. Коленете на убиеца на Анджела се подгънаха и той се свлече върху своя приятел. Телата на двамата образуваха буквата X, като челото на втория опираше в стената. Третият обходи с поглед тази сцена и хукна по коридора колкото се може по-далече. Целта му бе аварийният изход в другия край на северното крило. Ричър прескочи преплетените тела на пода и го подгони. Но човекът от „Минерва“ бе по-лек. По-бърз. И отчаян. Ричър не можеше да направи нищо. Той просто нямаше шанс да спечели това надбягване.
Вратата на една от стаите вдясно по коридора се отвори рязко. Това бе последната стая. Номер 121. От нея изскочи Хана. Тя се обърна с лице към бягащия. Застана леко разкрачена, в уверена, стабилна стойка. В двете си ръце държеше своя зиг-зауер, насочен право напред.
— Спри! — нареди тя. Тонът й подсказваше, че е напълно сериозна.
Бягащият намали скоростта, вдигна ръце и спря. А после се хвърли към пистолета. Хана се дръпна встрани и се озова извън обсега му. След което го изрита в слабините. Силно. Мъжът се преви. Захриптя. Писъкът замря на устните му. Хана го удари с коляно в лицето. Мъжът отхвръкна назад. Той се просна по гръб в коридора, като продължаваше да мърда. Но само за частица от секундата. Ричър се озова до него и го изрита в главата.
Хана хвана пистолета с дясната си ръка, наведе се и допря пръсти до врата на мъжа. Опитваше се да напипа пулса му. В този момент откъм коридора долетя нов шум. Беше Харолд. Той отново бе отворил вратата на стая 114. Когато излезе в коридора, сякаш изпълни пространството между двете стени, толкова широки бяха раменете му. Хана се изправи и застана до Ричър. В продължение на една-две секунди никой не каза нито дума.
Тишината наруши Харолд.
— Свали пистолета, момиченце — каза той. — Да поговорим.
Хана вдигна пистолета и отново го стисна с две ръце.
— Няма да го сваля. И няма какво да говорим.
Харолд пристъпи напред.
— Спри! — предупреди го Хана.
Жестока, злобна гримаса разкриви лицето на Харолд. Той отново пристъпи напред.
— Не се шегувам! — каза Хана. — Спри!
Харолд направи нова крачка.
Хана пое дъх, задържа го, прицели се в гърдите на Харолд и натисна спусъка. Шумът бе оглушителен. Изскочилата гилза се удари в стената, отскочи и падна на мокета до крака на Ричър. Харолд се олюля назад. И падна. След което не помръдна.
Хана пристъпи напред. Искаше да се наведе и да провери дали Харолд е жив. Ричър я сграбчи за ръката и я дръпна назад.