— Пусни ме! — Хана се задърпа, за да се освободи. — Трябва да разбера дали…
Харолд седна на пода. Лицето му бе разкривено от гняв. Ризата му бе скъсана. Под дупката в плата прозираше метал. Той бе облякъл бронирана жилетка. Нишките й се бяха разкъсали като вратарска мрежа, спряла добре насочена топка. Повърхността й бе деформирана. Куршумът бе сплеснат. Но плочките в бронираната жилетка бяха свършили своята работа. Куршумът не бе преминал през тях.
В подобни ситуации Ричър следваше едно правило. Падне ли врагът ти на земята, не бива да става. Довърши го на момента. Без милост. Без колебание. Намесата на Хана обаче го бе забавила. Бе му отнела цяла секунда. А това бе достатъчно падналият да се изправи.
Харолд стоеше широко разкрачен. Кокал четата на юмруците му опираха в двете стени на коридора. Ръцете и краката му бяха дълги колкото тези на Ричър. Може би дори по-дълги. Което беше проблем. Защото лишаваше Ричър от едно от обичайните му предимства. В ръкопашен бой той обикновено оставаше извън обсега на противника и въпреки това успяваше да му нанесе силни удари. Но сега бе невъзможно да удари Харолд, без да рискува самият той да понесе ответен. И да пострада сериозно. Подобна перспектива не радваше Ричър. Това ограничаваше неговата ефективност. Намаляваше шансовете му за успех.
Харолд пристъпи и размърда рамене като борец от старата школа. Той сякаш бе прочел мислите на Ричър. На лицето му се появи злобна усмивка. Юмруците му приличаха на пневматични чукове. Теглото също бе на негова страна. Харолд можеше да нанесе само един удар и всичко да приключи и той го знаеше.
Ричър също го знаеше. Но знаеше и нещо друго: понякога иглата е по-ефективна от чука.
— Внимавай — каза Ричър. — Гледай да не влачиш юмруците си по земята.
Харолд присви очи.
— Няма да те приемат в болница, ако се нараниш сам. Ще те изпратят при ветеринар. А после ще се озовеш в зоопарка. Или в цирка.
Харолд се втурна напред. Той замахна с намерението да нанесе страховито дясно кроше. Движението му бе плавно и елегантно. Добре отработено. Ричър не се съмняваше, че още първият контакт на юмрука на Харолд с черепа му ще има катастрофален ефект. Но той очакваше този удар. Затова изви назад горната половина на тялото си. Точно толкова, колкото бе необходимо юмрукът на Харолд да профучи пред носа му. Юмрукът продължи своето движение. Той се заби в стената и натроши тънките дървени летви, които поддържаха гипсовата мазилка. Харолд изкрещя и дръпна ръката си, но не успя да я измъкне. Юмрукът му се бе заплел като риба в мрежата.
Ричър пристъпи и го удари на свой ред. Ударът му бе страховит. Брутален. Попадна точно зад ухото на Харолд. Главата му се завъртя на една страна. Този удар би свалил всеки друг човек. Би го запратил в безсъзнание. И то задълго време. Може би дори завинаги. Но Харолд само разтърси своята глава. Изплю малко кръв. И се ухили.
Ричър смени целта си. Той нанесе удар отстрани в коляното на противника, а после заби ръба на дланта си в обездвижената от стената ръка, точно под лакътя. Ставата се обърна в другата посока. Костите се раздалечиха. Сухожилията не издържаха. Връзките се разкъсаха. Харолд изрева от болка и гняв. Той използва свободната си ръка, сграбчи обездвижената, завъртя я и задърпа с всички сили. Дървените летви поддадоха. Острите им краища разкъсаха китката и дланта му. Ръката му увисна безпомощно. Харолд не можеше да я контролира. От нея потече кръв. Един нокът изхвърчай одраска Ричър по скулата.
Харолд пристъпи напред, но спря и изръмжа от болка. Коляното му също бе пострадало. То не бе в състояние да поеме цялата му тежест. Дясната му ръка висеше безполезна. Затова той използва лявата си ръка и посегна да извади пистолета, мушнат в колана.
След което се накани да го вдигне.
Ричър обаче не стоеше неподвижно. Той вече се хвърляше към Харолд с цялата бързина, на която бе способен. Мястото обаче бе ограничено. То предоставяше прекалено малко пространство за маневри. Ричър прецени, че ще има само един шанс. Той се нуждаеше от инерция. От фокус. Затова скочи напред и заби дясното си рамо в гръдния кош на врага си, точно там, където го бе ударил куршумът на Хана. Където ребрата на Харолд бяха поели енергията на парчето олово. Където ребрата на Харолд може би бяха счупени.
Харолд залитна назад и падна по гръб. Той изпусна пистолета. Зави от болка. Краката му затрепериха в конвулсии. Ръцете му се разпериха встрани. Ричър пристъпи напред, за да прецени къде точно да го удари. Или изрита. Или настъпи. Харолд продължаваше да се тресе целият. Което не позволяваше на Ричър да го удари както трябва. А после Харолд се изправи рязко, сякаш правеше коремни преси във фитнеса. Той се пресегна и обви здравата си ръка около краката на Ричър. Плъзна я надолу и стисна здраво точно зад коленете му. А после отметна тяло назад и задърпа с всички сили.