— Но това е важно! Не съм крадец, ясно ли е? Онзи с колелото се оказа голям тъпак. Блъсна се в мен, а после ме удари и се развика. Накрая го остави на улицата. На тротоара. Без да го заключи. Нямах избор. Ще го върна после, заклевам се.
— Имал си доста премеждия. Всичко ли изгуби? — попита Хана.
— Почти. Остана ми само четката за зъби. Беше в джоба ми.
— Ами майка ти? Тя не може ли да ти помогне? Искаш ли да й се обадя?
— Не можете. Тя има рак на панкреаса. Болестта се развива много бързо.
— Съжалявам.
— Какво ще правиш, когато пристигнеш в затвора? — попита Ричър.
Джед сви рамене.
— Ще се срещна с баща ми, предполагам.
— Как по-точно? Там е планирано мащабно събитие. Преса, телевизия и прочее. Не можеш да отидеш при него и да му кажеш: „Ей, здрасти! Аз съм синът ти!“.
Джед отново сви рамене.
— Стигнах чак до тук, все ще измисля нещо.
Микробусът се озова на кръстовището, на което трябваше да завият според навигацията в телефона на Хана. Уинсън бе право напред, затова Хана отби от пътя.
— Тук шосето е равно — каза тя. — Би трябвало да се справиш с колелото. Ще ти помогна да го свалиш от багажника.
Джед отвори вратата.
— Мога и сам. Благодаря за возенето.
— Чакай малко — спря го Хана. — Трябва да поговорим. Няма да ти отнеме много време.
— За какво?
— Ако съм разбрала правилно, ще се срещнеш с баща си за първи път. Това е нещо много важно и за двама ви. Надявам се тази среща да мине добре, защото тя ще остави отражение върху вас до края на живота ви.
Джед не отговори.
— Познаваш ли човек, който е лежал в затвора? — продължи Хана.
— Не — отвърна Джед.
— А аз познавам много такива. Работя за благотворителна организация, която помага на хора, излежали присъдата си. Първите няколко месеца ще бъдат много трудни за баща ти. Дори да не е заслужавал да попадне зад решетките, дори да е мразил всяка секунда от престоя си там, той е свикнал именно с живота в затвора. Светът навън е нещо съвсем различно. Баща ти ще има чувството, че е попаднал в друга страна, че не говори езика й, че не разбира обичаите й. Това ще го плаши, ще го отчайва. Трудно ще понесе всички промени. Едно от нещата, които най-трудно ще приеме, са именно изненадите. Той може да реагира по начин, за който да съжалява впоследствие.
— Какво искате да кажете? Че не бива да се срещна със собствения си баща? Защото…
— Ни най-малко. Срещата с теб ще бъде най-хубавото нещо в живота му. Но новината, че има дете, съчетана с всички промени, пред които ще бъде изправен, може да се превърне в проблем. Това е преходен период, към който и двамата трябва да подходите много внимателно. Предпазливо. Днес, денят, в който баща ти излиза на свобода, може би не е най-подходящият момент.
— Но той дори не знае, че съществувам. Не знае къде да ме търси. Не се ли свържа с него днес, той ще изчезне отново. Никога няма да го открия.
— Не е така — Хана порови в чантата си, извади визитна картичка и я даде на Джед. — Ето какво ти предлагам. Иди на церемонията пред затвора. Виж как баща ти си връща свободата. Това е голямо събитие. То очевидно е важно и за теб, след като си изминал целия този път. Твоето присъствие ще е от огромно значение и за баща ти. Дай му обаче ден-два. А после се свържи с него. Позвъни ми, когато си готов. Знам как работи системата. Ще ти помогна да го откриеш, където и да е отишъл.
— И какво ще правя тези ден-два? Къде ще отида? В Уинсън ли? Но аз нямам пари, нямам какво да ям, нямам къде да спя.
Ричър извади още един портфейл от калъфката и взе парите от него. Оказаха се двеста и четиресет долара. Той ги връчи на Джед.
— Хана е права. Послушай я. Намираш се на кръстопът в живота. Много важно е да продължиш в правилната посока.
Джед свали колелото от багажника отзад, яхна го и завъртя педалите към Уинсън. Хана натисна съединителя, а после го отпусна, без да докосне лоста за скоростите.
— Лоша работа. Притеснявам се за това хлапе — каза тя.
— Права си — кимна Ричър. — Не може да кара колело. Трябваше да го накараме да продължи пеша.
— Нямах предвид колко безопасно ще се придвижи до Уинсън. А тази история с освобождаването на Бегович. „Минерва“ ще подкрепи първите му стъпки на свобода. Това е възможност да си направят голяма реклама и Хикс ще се погрижи всичко да мине като по вода. Последното нещо, от което той се нуждае, е някоя статия в пресата как Бегович се е самоубил или е извършил ново престъпление. Но Джед? Кой ще се грижи за него? Ако майка му наистина е починала, момчето си няма никого. Попадала съм на такива случаи и преди. Знам как се развиват нещата. Горкото хлапе е обречено.