— Какво е то? — попита той.
Бейън изгледа колегите си, после хвърли снизходителен поглед към Болд, сякаш да се даде разяснения на един лаик беше по-скоро досадно, отколкото си струваше — такова впечатление се създаде у Болд, който веднага обаче се коригира, предполагайки, че Бейън не искаше да говори повече за това, което беше събрано, защото то го безпокоеше. Което се потвърди от следващите думи на Бейън:
— Бих предпочел да изчакаме и да видим какво ще ни кажат от лабораторията, но работата е следната: събрахме малко натрошени остатъци от бетоновите основи, нищо и половина. Струите вода при потушаването на пожара са отмили доста от отломъците, а и голяма част от тях не могат да се използват, след като са попили вода. Но това, с което разполагаме, е шлака от тежки метали — каквито се очакваше да играят роля при такъв пожар. Разполагаме и с малко синкав бетон, взет точно от мястото, намиращо се под средата на къщата — откъдето смятаме, че е започнал огънят. Много лоша работа е този синкав бетон. Такова нещо не ни се искаше изобщо да намираме, защото това значи, че горенето е било при температура над хиляда градуса. Ако това се окаже вярно, отпадат още маса познати запалителни вещества и, да си кажа честно, нещата излизат извън рамките на нашата компетентност.
— Да се обърнем към специализираното звено по палежите към ФБР — предложи друг от пожарните инспектори.
Бейън се съгласи.
— Аха, може да повикаме и федералните или да изпратим материала в лабораторията им в Сакраменто. Да видим те какво имат да ни кажат.
— Значи според вас — предположи на глас Болд — зоната на започване на пожара е необичайна.
Двама от специализираното звено към експертната група към градския съд се разсмяха силно.
Бейън каза:
— Би могло да се нарече и така. Да.
— И предлагате да го отнесем към пожарите от съмнителен произход.
— Определено. Било е чист палеж, сержанте.
Болд съобщи на участниците в заседанието:
— Проверяваме бившия съпруг на предполагаемата пострадала, евентуални приятели, работодател, съседи и за застрахователни полици. Все ще изровим някой подозрителен, а щом това стане, ще пратим някой от твоите момчета да провери какво има в гаража му.
— Няма да се отървеш от доброволци — отвърна Бейън и заради останалите. — Подпалвачът наистина си е разбирал от работата — допълни той.
Останалите кимнаха.
Болд настръхна вътрешно от мисълта, че един подпалвач може да бъде наречен талантлив.
— Жената е била и майка. Знаехте ли? Има седемгодишно момче.
— Да не е изгоряло и то в пожара? — ахна един от инспекторите, а лицето му пребледня.
Не беше трудно да се разпознаят бащите сред присъстващите.
— Не. Бил е при баща си, слава богу — отвърна Болд. Той си представи собствения си син Майлс насред пожара. — Слава богу — промърмори отново.
Бейън каза:
— Пращаме материала в лабораторията и да видим какво ще излезе. Още е невъзможно да се направи окончателна преценка. Засега всичко е в ръцете на лаборантите.
— Ние ще продължим с проверките — уведоми ги Болд. — Може нещо да изпадне оттам.
Членовете на специализираното звено по палежите към експертната група кимнаха, но един от детективите на Болд — Джон Ла Моя, не изглеждаше много въодушевен.
— Джон?
Болд се почуди дали той не иска да се откаже от по-нататъшна работа по случая.
— Няма нищо — отвърна Ла Моя.
Не беше нищо и Болд го знаеше. Нарастващо чувство на тревога го заля, докато се връщаше в кабинета си, където в негово отсъствие се бяха натрупали телефонни обаждания също като падащите листа навън.
— Лейтенант Болд? — прозвуча мъжки глас, бъркайки ранга му.