Нямаше място за спорове, както стояха на по-малко от стотина метра от предполагаемото местонахождение на заподозрения, притаили се в нишата до офиса. Независимо от това тя се чу да казва:
— Няма как да го извадиш от онзи микробус.
— Не — съгласи се Болд.
Прекалено бързо, помисли си тя, започвайки да осъзнава, че беше успял да я изиграе.
— Това е по твоята част. Щом твърдиш, че го познаваш добре, ще се сетиш какво да се направи. — Добави: — И не мърдай оттук. Ще отида да видя какво става с велосипеда и с подкреплението.
Лоялността й към Лу Болд, обичта й към него бяха твърде големи — нямаше да провали разследването. Кимна утвърдително, макар на лицето й да се четеше огромно разочарование.
— Обещай ми, Дафи. Никакви глупави постъпки повече.
— Добре, да изчакаме — кимна тя с неохота. — Ти обаче няма да успееш да го извадиш от онзи микробус. И затова по-добре да действаме сега.
Погледът й стана умолителен. „Вслушай се“, каза мислено тя.
Но Болд се гмурна в тъмното.
Чакайки да я осени прозрението какво да се направи, Дафи приседна на паважа, подпря брадичка върху коленете си, притаила се в нишата. Болд я подмина и тя буквално попи излъчената от него мисъл, че не го е послушала и е отишла отново при гаража на Гарман.
— Тук съм — прошепна тя.
Той я улови за ръката, издърпа я нагоре и я поведе към другия край на офиса, където можеха да разговарят на по-висок глас.
— Велосипедът още е там — информира той мрачно. — Вече сме петима — двама са заели позиция от северна страна — каза й, сочейки натам — и един в южна. Пратих Ричардсън ей на онова хълмче — и го посочи, намираше се на доста разстояние от складовете, — да наблюдава склада на Гарман с бинокъл. Ще ми се обади по пейджъра, ако има раздвижване.
— Той ще остане цялата нощ тук — предположи Дафи.
— Да — съгласи се Болд. — До сутринта. — След което реши да й вдъхне малко самочувствие. — Представлението в автомивката свърши работа. Ти спаси нечий живот.
— И изложих друг на риск — вметна тя, имайки предвид Бен.
— Ако простреляме гумата му — продължи той, разсъждавайки на глас — или я спукаме, ще го принудим да излезе от микробуса. Но ако улучим самия микробус, или пък микробусът се преобърне в канавката или помете колите около себе си — ще причиним трагедия. Ако заподозре какво му готвим, кой знае какво може да предприеме… Не ми се вярва да капитулира и да се предаде.
— Не и докато е тук — каза тя, сочейки към оградата. — Сега е времето да предприемем нещо, Лу. — Искаше да направи последен опит, тъй като вярваше, че е права — щеше да увещава Гарман с подходящи думи и щеше да успее да го убеди. — Главният ни коз ще е баща му — обясни тя. — Довеждаме Стивън Гарман тук и го изправяме пред вратата на онзи склад. Синът върши всичко това, за да докаже нещо на своя баща, Лу. Те и двамата мразят майката. Джони Гарман нито за момент не е вземал страната на майка си. Ако вярваме на съпруга, а няма причина да не му вярваме, че тя е правила секс с непознати редовно, понякога в присъствието на сина си — възможно е даже да го е принуждавала и той да върши същото. Джони Гарман се е заловил със своеобразно противоборство с баща си — иска да му покаже, че може да направи това, което баща му не е успял да направи — да убие майката. Да я изпепели до неузнаваемост. Ако доведем Стивън Гарман, Джони ще излезе от склада си.
— Той е арестуван — напомни й Болд. — Никой, освен сапьорската група няма да се приближи до склада му, и то преди Джони Гарман да се е отдалечил поне на километър оттук. Този вариант не ни върши работа — директно отказа Болд. — Трябва да се съсредоточим единствено върху проблема как да го изкараме извън микробуса.
Обзеха я разнородни емоции — съзнаваше, че тя държи ключа към отговора на този въпрос, съзнаваше в същото време и че Болд, по някаква неведома причина, се чувстваше задължен да намали до минимум риска за участниците в тази акция. Не би могла да го вини, а й се искаше да направи точно това.
— Трябва да се съсредоточим върху Гарман и микробуса му, Дафи. Ти ме попита какво бих направил, ако Майлс е там. Знам, че ако Майлс беше напуснал този склад гараж, намирайки се във вътрешността на микробус, съдържащ гориво с такава унищожителна сила, щях да искам Гарман да се отдалечи поне на километър от него.
Настъпилата тишина изведнъж се пропука от шума на снишил се самолет над главите им. Имаше чувството, че земята се е разтресла. Помисли си отново за атака на склада — биха могли да се възползват от оглушаващия шум на самолета, за да пристъпят към акция. После си представи Бен, обхванат от огнен ад, издигащ се на хиляди метри във въздуха. Ако планът й пропаднеше, дали някога щеше да успее да се измъкне от чувството за вина? В същия миг се запита и как Болд можеше да живее така — под натиска да взема такива важни решения. И взе решението начаса: щеше да го подкрепи.