Выбрать главу

— Можем да го изкараме извън микробуса — изрече тя гордо, окончателно отказвайки се от своя в полза на неговия план, готова да сподели с Болд прозрението си как точно да стане това.

На лицето му се изписа едновременно вълнение и съмнение. Той също беше дълбал в мислите си какво би могло да се направи, но нищо не му беше дошло наум.

На което тя отговори с една-единствена дума:

— Огън. — След което веднага поясни: — Единственото, на което Джони Гарман не може да устои, е огънят.

72.

В часовете между два и пет сутринта шестдесет и седем патрулни полицая от седем полицейски участъка и двадесет и четирима пожарникари заедно с четирима пожарни инспектори от експертната група към градския съд бяха организирани в своеобразно специализирано звено, чиято единствена мисия беше да запали и опожари до основи изоставен магазин и да отклони трафика на юг от Международния квартал, така че да минава покрай пожара. Това включваше и инсценирането на автомобилна катастрофа, разполагането на бригада по поддръжка на пътищата и на около шестдесетина яркорозови конуса.

Магазинът беше сред седемнадесетте обявени за разрушаване сгради, някои от които бяха предложени на градската управа — в замяна на данъчни облекчения — за тренировки на пожарникарите.

На лейтенант Фил Шосвиц всичко това беше причинило киселини в стомаха и пристъпи на ярост. Още в мига, когато Болд беше предложил операцията, лейтенантът отказа, настоявайки, че сержантът трябва да получи потвърждение за личността на притежателя на склада. Това спречкване се случи в два и двадесет рано сутринта, след което Болд, следвайки указанията на притежателя на складовата база, влезе в офиса на „Складирай тек“, блокира електронната защита и получи потвърждение, не само че Джони Бабкок — или Гарман — е клиент, но и наемател на склад номер триста и единадесет, същия този склад, от вътрешността на който бяха видели да се процежда светлина и бяха чули говора, приличен на съскане. В същия този склад беше станало тъмно в един и петнадесет, но вратата не се беше отворила и никой не беше излизал от него. В тази част на нощта седем чифта очи и видеокамера, разработена за денонощно следене с инфрачервени лъчи, наблюдаваха участък номер три, както беше търговското наименование на тази редица със складове.

Болд нито за миг не се беше почувствал изморен. Даже напротив, налагаше се сам себе си да усмирява, да намалява скоростта и енергичността си в няколко случая, за да бъде добре разбран. Близо стотината участници в получилата и название операция „Ад“ бяха като оркестранти, дирижирани от неговата палка. Нийл Бейън и Сидни Фидлър бяха първи цигулки, тъй като само Бейън и Фидлър проумяваха мероприятието от гледна точка и на пожарникарската, и на полицейската работа. Шосвиц, Бейън, Фидлър, двама от инспекторите към експертната група, един от специализираното звено по палежите към ФБР на име Байрънт, трима специални агенти на ФБР, двама диспечери — на сцената на заседателната зала в регионална дирекция на ФБР — Сиатъл, чиито комуникационни възможности правеха всичко друго да изглежда като джудже пред великан. Десетки радиостанции и мобифони бяха прикачени към централния диспечерски пункт, чиято координация осигуряваше сформирания екип.

Къщата на Сантори беше поставена под пълно наблюдение. Част от спасителния отряд беше получила нареждане да залови Гарман, при положение че той не се хванеше на уловката със запаления магазин. След като подсигуриха всичко нужно за тази така наречена финална точка на операцията, от полицията наблегнаха на осигуряване на пълно покритие на маршрута на Гарман. Към шест часа сутринта вече имаше полицаи и федерални агенти в ролята на телефонни техници, обикновени минувачи, строителни работници, боклукчии, членове на групи за топографски замервания, разносвачи на най-различни по вид стоки и редица други работници, чиито занимания протичаха основно на открито. Всяка по-голяма пресечка в отсечката между шосето, водещо към летището, и къщата на Сантори беше дала убежище на групи въоръжени полицаи или агенти. Така операцията като че пресъздаде виртуалната реалност на видеоигрите с Джони Гарман в ролята на основната мишена на ударите.