— А ако ти го беше получил?
Болд отвърна:
— Аха, предполагам, че ако аз го бях получил, също щях да го взема на сериозно.
— Значи това, че Гарман го е получил, те обърква, така ли?
— Факт е, че той е член на експертната група по палежите към градския съд — това го разбирам. Обаче къщата на Инрайт не е в неговия район…
— Неговата дружина — коригира го Фидлър.
— Както и да е. Щом има основания да вземем писмото на сериозно, тогава възниква друг въпрос: защо подпалвачът не го е пратил на друг член на експертната група? Искам да кажа, ако познава така из основи типа организация на пожарникарите и пожарните инспектори, защо не е пратил писмото на съответния експерт?
Фидлър смръщи вежди и прехапа устни.
— Не бях го поглеждал от тази страна.
— Това ме притеснява — въздъхна Болд.
— Аха… вярно. Прав си — съгласи се Фидлър. — Сбъркал е.
— Хората бъркат по две причини, Сид. Или те наистина допускат грешка, или ние допускаме грешката да си мислим, че те са направили грешка.
— Значи случайно или нарочно.
— Точно така. И ако е нарочно, значи не те са сбъркали, а ние — защото сме го разтълкували по този начин — натърти Болд.
— Тогава, ако не е сбъркал? — попита Фидлър. — Ако наистина е искал да изпрати писмото точно на Гарман?
— Но защо на Гарман? — попита Болд. — Разбираш ли? — Направо можеше да прочете как се менят мислите на Фидлър по сменящите се изражения на лицето му. — Това може да стесни периметъра на разследването за нас. Може Гарман да се е отнесъл зле с някого? Някой, с когото се познава или с когото работи…
— Майка му стара — шумно въздъхна Фидлър. — Но това усложнява нещата. И ни отдалечава от жената.
— Ще караме подред — отвърна, прекъсвайки го, Болд. — Започвам да се запознавам с Дороти Инрайт постфактум. Нещата рядко се оказват толкова сложни, колкото ни се струват на пръв поглед.
— А аз? — попита Фидлър.
— Виж какво ще ти предложа: защо пък ти не се запознаеш със Стивън Гарман? — даде нарежданията си Болд, после добави: — Просто за всеки случай.
Двете жени с фамилия Инрайт, майка и сестра, бяха отклонили настояванията за среща в къщата на майката, съвместно владение в Редмонд. Независимо че трябваше да пътува дотам, Болд искаше да се срещне с майката на по-спокойно място, където нямаше да се притеснява да плаче, където щеше да бъде по-открита и откровена. Но сестрата на жертвата работеше в центъра и желанието на Болд да раздели двете жени в две различни срещи се осуети. Накрая се съгласи да се срещне с тях в четири часа в „Зимната градина“ на хотел „Фор сийзънс Олимпик“. И на двете беше казал да донесат снимки.
Разположен на любимото за светски събирания Пето авеню, „Олимпик“ беше сред малкото останали в страната грандхотели — в пищен и претрупан стил и много просторен. Съвсем явно беше, че е реконструиран и реставриран с много желание и без да се жалят средства. Фоайето беше великолепно, обслужването — безупречно. На Болд това място му беше добре познато. Слабостта му към чаепитието според правилата го беше водило тук няколко пъти, независимо от високата надценка. Това беше едно от малкото удоволствия, които си позволяваше. Колегите му си харчеха парите за уиски и посещения на мачове. Когато можеше да си го позволи, Болд предпочиташе да пие чай във „Фор сийзънс“ или да отиде на вечеря и за да се наслади на програмата в „Приятели на джаза“.
Добре познаваше хотела и с удоволствие се потопи в успокояващата атмосфера на фикусите, стичащата се вода от високия девет метра таван и пианото с класическа музика. Масите в „Зимната градина“ бяха аранжирани на три нива и ухаеше като в истинска градина. Сервитьорките бяха облечени с проблясващи златисти униформи, а сервитьорите — с бели сака. Шумът от разговорите се абсорбираше от плюшения килим. Приближилата се администраторка с азиатски черти, видимо под тридесетте, представила му се с фамилията Мегпийс — каквато беше и моминската фамилия на Дороти Инрайт, Болд оцени за себе си като изключително привлекателна. Настанен беше на второто ниво, до водопада, креслото беше много удобно, масата беше застлана с ленена покривка, сервизът беше от изящен и крехък порцелан.
Госпожа Хариет Мегпийс и тридесет и четири годишната й дъщеря Клодия се появиха десетина минути по-късно с мрачни физиономии. Ръкуваха се. Болд придържаше стола на Хариет. Бележникът му лежеше отворен върху масата. Струваше му се неприлично да поръча чай, кифлички и сандвичи с краставици, като се има предвид, че им предстоеше да обсъждат бруталното убийство на млада жена, но той добре знаеше, че хората в подобно положение намират успокоение понякога по странен начин — някои пиейки или пушейки безспир; на него например се беше случило да изтърпи ужасно дълга разходка със съпруга на жертва на убийство, който му беше обяснил, че не може да спре да се разхожда след смъртта на жена си, независимо в каква посока, независимо по кое време на деня или нощта. Две седмици по-късно Болд го беше арестувал по обвинение в убийството на съпругата му.