Пак се унесе, без да имаше намерение да го прави, повален от съня, тъй като и тялото му, а и цялото му същество се нуждаеше от възстановяване. От спасение. Потъна в сън, превърнал се в кошмар и държащ го пленник в една реалност, където не желаеше да бъде: реалността на собствения му живот, от който спасение нямаше.
10.
След като Лиз нарочно замина за вилата и взе и децата със себе си, Болд разбра, че е изправен пред сериозен проблем. Всъщност тя не обичаше да ходи на вилата, намираше я твърде отдалечена, притесняваше се, че наблизо нямаше лекар, в случай че заради децата се окажеше, че има нужда от спешна медицинска помощ; или й беше твърде далеч от града и развлеченията, които оставяше за почивните дни. Най-честото й оплакване беше, че във вилата й е студено, а с настъпването на октомври се предполагаше, че именно това щеше да й бъде най-честото оплакване. А ето че беше отишла там, предпочитайки да му остави бележка, а не да му се обади, което му се стори странно, тъй като не беше в неин стил, докато не стигна до изречението, с което му предлагаше да дойдеш да ни видиш, ако можеш да се освободиш. Осъзна, че това е нещо като тест, като уговорка, от тази гледна точка думите й придобиваха съвсем ясно значение. Даваше му шанс да избере: семейството или работата.
На Лиз много добре й беше известно, че когато той се заемеше с нещо подобно на този случай с палежа, нямаше да остави да му се изплъзне. Такива случаи се появяваха веднъж на две години, но тя се чувстваше обидена и негодуваше срещу тях много повече, отколкото ако той се занимаваше с шест случая наведнъж за домашно насилие, заради които се налагаше да работи по шестнадесет часа на ден. Като че го ревнуваше от тези големи случаи, като че част от него й се отнемаше, щом бъдеше погълнат от нещо подобно.
Най-много го заболя от абсолютното осъзнаване на факта, че щеше да се провали на теста. Нямаше начин да успее да отиде на вилата тази седмица, а без телефон там нямаше как да я предупреди, така че от мисълта какво го очаква в неделя вечер, тръпки го побиваха. Щеше да бъде ядосана, но с усмивка на лицето, а той щеше да се чувства виновен, но да се държи нехайно и самоуверено. А не просто смирено и изчаквателно.
Положителното в цялата тази работа беше, че така цялата къща оставаше изцяло на негово разположение. Не му се случваше често, а когато това ставаше, той се чувстваше сякаш тя му е направила най-големия подарък. Изведнъж на повърхността излезе догадката, че може би Лиз беше отишла на вилата с децата като един вид жертвоприношение, знаейки много добре каква нужда от тишина и спокойствие имаше той при тежки разследвания. Това го накара да се почувства още по-зле — че първоначално я беше заподозрял в лоши намерения. Затова прочете отново бележката й, надявайки се да получи яснота, но не успя. Бракът беше сбор от много неща — нито едно от тях лесно.
Изключи външното осветление на площадката пред входната врата и си пусна албума на Оскар Питърсън. Седна зад пианото и засвири — от месеци не беше го правил — питайки се защо важните неща в живота винаги първи се принасяха в жертва. Движенията на ръцете му се получиха тромави отначало, затова превъртя албума и опита пак.
Двадесет минути, свирейки заедно с Оскар, и Болд беше овладял отново всички негови акорди и сола.
Притежаваше много добър слух. И чу как една кола изви по алеята, водеща към къщата, забави ход и спря. Той отиде до прозореца и дръпна завесата — беше червената хонда на Дафи. А тя се качваше по стълбата с куфарче в ръката — което не беше добър знак.
Болд трескаво започна да прибира. След минута дочу стъпките й пред задната врата и отиде да я отвори.
— Не вдигаш телефона.
— Лиз изключва звънеца — Сара спи много леко. Съжалявам.
— Ами пейджърът ти? А мобифона?
— В спалнята са, в сакото ми. Бях си пуснал високо музиката — оправда се той. — Не съм го направил нарочно. Заповядай, влез — покани я Болд.
— А Лиз?
Тя като че се колебаеше да влезе.
— Заведе децата на вилата. Всичко е наред.
Той я пропусна вътре.
— Не е наред — поправи го тя, докато прекрачваше прага, минавайки направо към проблема, заради който беше дошла дотук. — Днес на пресконференцията беше истинска катастрофа. Шосвиц говори прекалено много! А на всичкото отгоре и това. — Тя бръкна в куфарчето си и му подаде един лист — фотокопие. — Оригиналът е в лабораторията.