Няколко минути по-късно Дафи отпиваше от чашата си червено вино, седнала срещу него край кухненската маса. Пред Болд имаше чаша със сок. Прочете това, което му беше дала, още веднъж — наум, после на глас:
— „Изведнъж проблясък на разбиране, искра, прескачаща към душата.“ Адресирано до Гарман?
Тя притеснено кимна.
— Цитат от Платон. Нашето момче се очертава като много начетено.
— Едва сега ли си тръгна от службата? — попита той, отклонявайки се за момент от темата, макар да премисляше какво би могло да последва след това писмо. — Много е късно.
— Гарман донесе писмото неотворено — съобщи му тя. — Беше убеден какво може да е. Каза, че иска да го запази абсолютно автентично като доказателство. — Даде му секунда време да възприеме казаното. — Предложих да ти го донеса.
— Добре, благодаря — избъбри Болд и допълни: — Не ми харесва това. Изобщо не ми харесва.
— Да.
В очите й се четеше дълбоко загнездило се разбиране. И двамата много добре разбираха какво означава това писмо, но Болд нямаше никакво желание да го формулира на глас, сякаш ако го направеше, от това щеше да стане още по-важно и сериозно. Въпреки това в съзнанието му се наби мисълта за друга жертва като Дороти Инрайт, която, както се занимава със своите си неща, в своята си къща, изведнъж щеше да се озове пред портите на ада. И след нея нямаше да остане нищо, нищичко, освен една-единствена костица — направо невъзможна работа.
— Защо? — попита Болд Дафи, все така въздържайки се да изрече на глас какво означаваше това писмо — нов пожар, нова жертва.
— За пожара ли питаш, или за писмото?
— Има ли разлика?
— Бас държа, че има.
Тя отпи от виното, макар да си личеше, че не й допада много на вкус. И като че изведнъж беше изгубила част от очарованието си — заради умората и заради същия неотслабващ натиск, който усещаше и Болд. Да разследваш извършено убийство беше едно; съвсем друго да се опитваш да изпревариш и предотвратиш едно убийство. С пристигането на второто писмо това се превърна в тяхно задължение: да предотвратят смъртта или да се чувстват отговорни за нея, ако не успеят. Това беше незаслужена тежест — с нищо неоправдана — от която обаче нямаше спасение, нямаше измъкване и за двамата. Бяха го преживели вече, пак двамата, но и това не изрекоха на глас сега — няколко живота бяха изгубени, няколко изцяло променени, техните — също немалко.
Тя продължи:
— Първото писмо, както ти споменах, можеше да означава всичко — от вик за помощ до нещастно съвпадение на датите. Това писмо променя всичко. — После реши, че не трябва да звучи толкова категорично. — Моля те да обърнеш внимание — само изказвам мнение, предположение на психолог.
— Убеден съм, че си права.
— Тези цитати са предупреждение, Лу. Той е много начетен. Даже така ще го нарека — Начетения. — Болд усети да го побиват тръпки. — Забрави вика за помощ. Той има намерение да пали огън за втори път. Сложил е дати и на двете послания, не забравяй. Това само по себе си е необичайно; трябва да му се обърне необходимото внимание. Което пък означава, че пожарът е днес или може би по-късно тази вечер. Много бърза. Не оставя на Гарман време за мислене. Предупреждава и пали — което означава, че в момента на получаването на писмото той вече си е набелязал жертвата, даже може да е подготвил къщата за взривяване.
— Господи… — отрони се от Болд. — Само с една жертва трудно можем да твърдим, че е налице, както му казваме, определен модел.
— Налице е предумисъл и това, че всичко явно му доставя удоволствие. Набелязаната му жертва може да не е обитателят на сградата, обърни внимание — предупреди го тя. — Може и да не е човек. Може да си е набелязал сграда на определен архитект, може самата конструкция да е тази, която иска да убие. Много вероятно е да си е набелязал самия Гарман. Натискът, който ти усещаш, който аз усещам във връзка с този случай, може да има за прицел Гарман. Той е пожарен инспектор, Лу. Доказателствата, които той открива, пращат подпалвачите в затвора. Отмъщението е потенциален мотив.
— Фидлър проверява Гарман.
— Добре, това може да помогне — кимна тя, знаейки колко е добър Фидлър в изравянето на подробности.
— Бейън проучва нещата откъм техническата страна — химически състав на запалителните вещества. — Той усети напрегнатостта й. — Какво има?