— Имаме няколко обаждания от гадатели, които ни предлагат информация срещу заплащане. Не съм проверила сведенията им, но бих искала да го направя.
Болд потръпна. В неговата работа нямаше място за гадатели.
— Не разчитам на такива като тях — припомни й той.
— Аз ще се заема с тях. Поне да преценя потенциалните възможности на информацията.
— Твоя работа.
— Не ги отхвърляй с лека ръка — възнегодува тя. — Може да излезе нещо от техните сведения. Разчитаме на информация от мошеници, Лу! Да не почнеш сега да ме убеждаваш, че на гадателите не може да се вярва, а на мошениците може?
— Ти се заеми с гадателите — подхвърли заядливо той. — Аз ще си гледам мошениците.
Тя запали цигара и яростно я засмука. Рядко губеше хладнокръвие. Седяха известно време в мълчание.
Тя насочи вниманието си към чашата с виното, пръстите й се плъзгаха надолу и нагоре по столчето. После попита, сменяйки темата:
— Чу ли как ни се надсмяха в новините? И че Шосвиц бил заплашил подпалвача?
— Чух. Пуснаха го и по служебния канал.
Шосвиц беше истинска катастрофа, когато правеше изявления пред медиите, но нищо не можеше да се направи.
— Може просто да му е залагал стръв, Лу. Нарече го луд, побъркан… Даже спомена и твоето име.
— На водещите случая често им съобщават имената — беше обяснението му, но изобщо не беше убеден, че е така.
— На текущи разследвания? Това е погрешно. Иска ми се да не беше правил това.
— Лейтенантът се съобразява само със себе си.
Пейджърът му се обади. Болд и Дафи се спогледаха. В нейните очи се четеше страх. И двамата много добре разбираха какво означаваше това обаждане още преди Болд да посегне към телефона.
11.
Зад колата на Бърза помощ с непрекъснато мигащата й лампа стояха Болд и детективът, натоварен с разследването на пожара този път — Нийл Бейън. Изчакваха, докато мястото на пожара бъде охладено достатъчно, че да може да се върви по него. Болд прие предложената му каска и специалното яке, но на краката му бяха собствените му непромокаеми туристически ботуши.
Бяха стояли така четири часа, преди инспекторът от експертната група към градския съд да беше решил, че е време да се заемат с това, което беше останало от номер осемстотин седемдесет и шест на Северна петдесет и седма улица. Към него се беше присъединил и Стивън Гарман, който беше пристигнал след второто повикване.
Болд стъпваше в локви и кал. Въздухът беше тежък — комбинация от мирис на влага, тлеещ огън и мърша. Нийл Бейън поведе Болд през зейналата на мястото на къщата дупка с думите:
— Гледай пред краката си. Аз ще се оглеждам наоколо. Ако ти кажа да се наведеш или да скочиш, не се чуди какво става, а го направи. Затова трябва да гледаш надолу — за да можеш веднага да се ориентираш накъде да се спасяваш.
И Бейън, и Болд носеха мощни фенери, за да осветяват останките от опожарената сграда. Болд беше удивен до каква степен пожарът я беше направил неузнаваема и сподели впечатлението си пред Бейън.
— Почти няма какво да се види от нея — беше коментарът му, докато се насочваше към сутерена, където вече работеха двама от специализираното звено.
— Вече са й направили обстоен оглед — обясни Бейън, разочарованието ясно му личеше. — Пожарникарите по принцип оглеждат навсякъде, за да са сигурни, че пожарът навсякъде е овладян. Това е правилна тактика, но ние ги насърчаваме да се отказват от подобни обстойни огледи при пожари от съмнителен произход, за да не унищожат евентуалните улики и доказателства. Работата е там, че при огън с висока температура пламъците проникват във всички възможни ъгли, дупки, килери, изобщо скришни места. За да се обезопаси изцяло мястото, за да овладееш изцяло огъня, всъщност трябва да огледаш навсякъде, да се поразровиш — всичко е въпрос на време. Ние обаче — инспекторите — бихме предпочели огледът да стане по-късно. За да може и ние да присъстваме, когато все още гори, но вече под контрол. Следователите трябва да могат да видят всичко така, както си е било. Така шансовете им да намерят някоя улика са по-големи. А какво става, когато дойде време специализираното звено да се намеси — всичко вече е изметено и направо лъщи от чистота.
Опожарената сграда представляваше смесица от напълно овъглени и все още тлеещи вещи — алуминиева дограма, прекатурени мебели, мокри килими и изпочупени стъкла. Бейън и Болд внимателно си проправяха път през бъркотията. Половината от къщата просто липсваше, на нейно място имаше кръгла дупка, стигаща до сутерена, където Гарман и другият инспектор от експертната група се ровеха из останките. Пожарът беше наподобил движението на падащ стълб и, започвайки от центъра, беше помлял стените в посока към задната част на сградата.