Тревата, опасваща сградата, беше обгоряла до черно от високата температура, а земята под нея се беше превърнала от струите вода от маркучите на пожарникарите в жвакаща кал. Болд се оглеждаше за капачки от бутилки, фасове — изобщо нещо, което би могло да го насочи към подпалвача. Докато се движеше в очертанията на обгореното, той се опита да възстанови престъплението. Разказваха се легенди за полицаи, които едва ли не били способни да видят престъпленията — да си създадат ясна представа за убийствата. Болд не притежаваше такава способност. Но понякога можеше да реконструира технологията на убийствата, базирайки се на видими белези и факти. В редки случаи фантазията така завладяваше съзнанието му, като че му прожектираше филм за това как точно се е случило убийството. В тази нощ на ранния следобед случаят беше точно такъв.
Той вдигна глава и пред него изведнъж като че се извиси непокътнатата още къща. Къщата, която никога не беше виждал. Беше покрита с кафяви шинди, а около прозоречните пространства бяха боядисани в бяло. Представляваше съвсем семпла конструкция, двуетажна. Без комин, но с телевизионна антена стар модел, изкривена и ръждясала, с която от дълго време е било невъзможно да се ловят сателитни канали. Видя стълба, подпряна на една от страничните стени, и гърба на мъж, който се катери по стълбата.
Зад него изви сирена и образът изчезна. Той се огледа наоколо, като че се беше загубил и искаше да се ориентира; като че се беше събудил. С никого не беше споделял за явяващите му се халюцинации, даже не и с Лиз. Половината от нежеланието му да разказва за това се дължеше на потенциалната възможност да предизвика смущение и объркване, другата половина на суеверие — не искаше да предприема нещо, което би могло да сложи край на редките моменти, когато проникваше в миналото.
Знаеше от предишните случаи, че не трябва да мърда от мястото си. Знаеше от разговорите си с Дафи, че подобни състояния на живо въображение обикновено бяха предизвикани от нещо видяно, звук, мирис; че такива стимули се запечатват в подсъзнанието. Разбираше, че това, което беше отключило видението, се намираше някъде наблизо или току-що беше минало край тях. Първо се заслуша в звуците и шумовете. След това подуши миризмите, носещи се от обгорялото пространство. През цялото време очите му се вглеждаха внимателно в това, което го заобикаляше.
Отговорът лежеше досами краката му, не в миризмите или звуците. Две следи в калта, два правоъгълни отпечатъка в почернялата трева. До дясната вдлъбнатина имаше някакви сини точици върху калта. Той се приведе, внимателно ги разгледа и остана разочарован, тъй като ги идентифицира като отпечатъци от стълба. Пожарникарска, реши той. Страничните греди на стълбата бяха потънали на около шест сантиметра в пръстта, оставяйки характерен отпечатък във вид на обърнато V.
Болд веднага скицира видяното, след което се изправи и видя, че Бейън е застанал до него.
— Откри ли нещо? — попита го Бейън.
Болд отбеляза:
— Предполагам, че пожарникарите са използвали стълби, за да се справят с пожара?
— Няма начин. Много е било горещо, за да могат да го направят. Освен това — допълни той, махвайки с ръка към пространството пред отпечатъците, — тук изобщо е нямало стена, огънят я е погълнал. Малко трудно би подпрял стълба, когато няма на какво.
Болд вдигна глава нагоре към мястото, където би трябвало да е стената, и видението с мъжа, катерещ се по стълбата, се върна. Отне му време да огради мястото с лента с полицейска маркировка, преди да продължи с огледа на самата находка. Бяха открити само отпечатъци, но не и стълбата.
Болд се обади в службата и поръча на Бърни Лофгрийн, старши специалист по идентифицирането, да изпрати някого, който да направи необходимите замервания и снимки на отпечатъците и да вземе образци от сините точици — от дреха може би или от парче плат — до тях. Обля го вълна от възбуда — улики, събрани от мястото на престъплението, каквито и да било улики и доказателства, бяха най-важното в едно разследване. Два палежа са прекалено много, помисли си той.
Болд тъкмо беше прекрачил прага на собствената си къща по-късно същата вечер, когато нова улика от мястото на престъплението се прояви от само себе си. Той беше престоял часове на мястото на пожара, надзиравайки отпечатъците, и беше присъствал и на гротескното по своята същност намиране на овъглен труп с нарушена цялост в сутерена, заклещен под преобърната вана. Преместването му беше извършено много внимателно. Самият Дикси се появи, за да се заеме с това — нещо, което много впечатли Болд. Полът и възрастта на жертвата останаха неопределени. Повече щеше да се знае след аутопсията на следващия ден.