— Е, честито, Маркъс, това се случва за първи път — рече той. — Струва ми се, досега офицер от Разузнавателния отдел не е умирал при обстоятелства, налагащи разследване.
— Така е — отвърна Грейвър.
Беше станало съвсем тъмно, с изключение на подскачащите лъчи от фенерчетата на двамата криминални детективи, докато прибираха последните неща от апаратурата си. Те размениха няколко думи с униформения полицай, който трябваше последен да напусне местопроизшествието, после се качиха в своя пикап и си запробиваха път през високите треви към коловозите, водещи до шосето.
Униформеният полицай тръгна към тях и фенерчето му заигра по стъпканата трева.
— Всичко е наред, можете да вървите — обади се Кац от тъмнината.
— Добре, сър. Само проверявам.
— Да, благодаря — каза Кац.
Лъчът на фенерчето отново заподскача към патрулната кола, вратата се затвори, фаровете светнаха, колата направи завой и също потегли към коловозите.
За момент градът изглеждаше много далечен и съвсем откъснат от тях. Вече нямаше излитащи самолети от летището. Цигарата на Кац присветна силно, после избледня, погълната от обгръщащата ги тъмнина. Грейвър го чакаше да сподели наблюденията си. Знаеше, че Кац е загрижен за нещо, иначе нямаше да остане след другите.
— Знам, че не ти казвам нещо особено — рече Кац, като се прокашля и изплю встрани. — Бог е свидетел, че здраво направляваш Разузнавателния отдел, но на твое място бих си отварял очите на четири за кръстосан огън по тоя случай. Мисля, че Лукънс няма да остави Уестрейт да се измъкне с обикновено „самоубийство“. Слуховете, че Хъртиг ще се пенсионира, накараха всички шефове да подскачат от крак на крак като малки момченца, на които им се пикае.
Кац обичаше сладките приказки и клюките. Това му беше като втора природа. Готов беше и в ада да отиде, ако сметнеше, че дяволът ще му подшушне нещо пикантно. Всъщност той се задоволяваше с редовни посещения на определени кръчми и с принадлежността си към съответния клуб на здравето, където единственото му физическо упражнение беше да вдига коктейли с водка и доматен сок, облечен в някой от анцузите си, като доматеният сок представляваше здравословната храна.
— Уестрейт си е наточил зъбите — продължаваше той. — Но ми се струва, че Лукънс е решил да го отстрани просто от злобна амбиция. Като нищо могат да те пожертват в тази борба, ако им застанеш на пътя.
Грейвър се изправи от калника.
— Мисля, че си прав.
Не му се искаше да води този разговор. Мразеше да обсъжда политиката на отдела. В работата си той трябваше да се съобразява с нея всеки път, щом допуснеше някакво отклонение, но не обичаше да говори за това. Беше без значение какво точно ще каже в разговор на тази тема, но хора като Кац неизбежно щяха да го предадат по-нататък, обикновено с известно изопачаване. Грейвър нямаше нужда от това.
— Съжалявам, че е трябвало да се домъкнеш дотук — каза той.
Кац също се изправи, хвърли цигарата си и я стъпка. Беше свикнал с резкия начин, по който Грейвър приключваше разговорите си. Грейвър беше известен с това, че никога не се отпускаше и не клюкарстваше с момчетата.
— Ами Тислър — попита Кац, плюейки пред краката си, беше ли добър детектив?
— Да, всъщност беше — каза Грейвър. Той се поспря. — Надявам се да не е бил по-добър, отколкото съм предполагал.
Помисли си, че Кац няма да разбере това.
4.
Докато Грейвър караше към кръстовището Уест Луп по югозападната магистрала, той смъкна страничното стъкло въпреки горещата и наситена влажност. Дори и да валеше, нямаше да му пречи, искаше да подиша свеж въздух, и то много.
Рано или късно Грейвър трябваше да засвидетелства почитта си към Пеги Тислър. Като началник на отдела, това бе негово задължение. Но се бе срещал само един-два пъти с тази жена, преди три или четири години, и не му се искаше точно той да съобщи ужасната новина за смъртта на мъжа й. Ролята на вестителя по правило се падаше на Дийн Бъртъл.
Дийн Бъртъл навярно познаваше Артър Тислър по-добре от всеки друг. За да протича успешно операцията по „събирането“ на сведения, налагаше се да има тясна връзка между детектива и аналитика. Като аналитик, Бъртъл беше получателят на информацията и се занимавате с критичното й обмисляне, опитвайки се да открие насоките на криминалните връзки и дейности и предвиждаше пови възможности не само за начина, по който наблюдаваните обекти биха действали, но и за метода, по който прилагането на закона би възпрепятствало престъпленията в най-голяма степен.