Бъртъл преглътна и кимна.
— Разбира се… зная.
— Той не прикриваше ли нещо? — попита Грейвър.
Беше напълно резонен въпрос и това на Бъртъл му бе известно. Служителите от разузнаването не бяха по-различни от останалите хора, когато понякога им се налагаше да направят подобна преценка. Макар че всяка разузнавателна организация използваше обстойна документираща система, за да отчита — и да докаже — своята дейност, както и да контролира здраво своите детективи, не съществуваше метод, предвиждащ пропуските. Поради какви ли не причини имаше случаи, когато детективите не влагаха всичко в камарите от доклади, в които трябваше да регистрират всеки проучван от тях обект. Добрият детектив си имаше свой строго личен периметър. Той никога не казваше докрай всичко, което знае, дори на своите преки началници, разчитащи на неговата почтеност. Всеки добър старши офицер знаеше това, както и че нищо не може да направи по този въпрос. В техния занаят тайните бяха разменната монета и детективите си имаха по някоя и друга тайна настрани — за всеки случай.
В края на краищата обаче човек трябваше да вярва, че системата работи просто защото беше система. Трябваше да вярваш, че твоите агенти няма да задържат информация в ущърб на операцията или отдела, или пък на идеалите, присъщи на професията. Най-после, както и при други неща, въпросът се свеждаше до доверието. Грейвър прекрасно разбираше тази ирония. От опит знаеше, че хората, на които един офицер от разузнаването би имал доверие в даден момент както в занаята, така и извън него, се брояха на пръстите на едната ръка.
— Наистина — рече Бъртъл — ти го познаваше достатъчно добре и знаеш, че той не говореше много. Ако е задържал нещо значително, не ми е подсказвал за това. Операция Селдън го беше погълнала изцяло. Ставаше все по-трудно, но просто не виждам как тя би могла да има дори далечна връзка с нещо от този род.
— Боже мой, Дийн. Значи не смяташ, че комбинацията между изхвърлянето на токсични отпадъци и трафика на наркотици съдържа потенциална опасност?
— Разбира се, да, но моето мнение е, че Арт не беше чак толкова навлязъл в това. Всъщност доникъде не беше стигнал. Виждал си неговите доклади за контактите му. Той едва започваше с оня информатор. Въпросният тип имаше големи възможности, но Арт трябваше да се спука от работа, за да го разработи. Но пък не знаеше чак толкова много, за да бъде убит.
— Според това, което ти знаеш.
— Е, да — празна Бъртъл, — според това, което знам.
— Той не работеше ли по нещо друго, потенциално опасно?
Бъртъл поклати глава и се втренчи към нощта отвъд прозорците.
— Останалите три обекта, по които работеше… — Гласът му постепенно заглъхна и като че ли отново мисълта му се отклони в друга посока. За момент и двамата не казаха нищо. После Бъртъл продължи, а погледът му все още бе насочен навън: — Според мен бяха просто безполезни. — Той премести погледа си върху Грейвър. — Не знам — рече той. Изразяваше по-скоро озадаченост, отколкото неведение.
Грейвър гледаше внимателно Бъртъл. Очакваше той да се шокира, да стане сериозен, дори зашеметен от новината за смъртта на Тислър, но не предполагаше, че ще бъде развълнуван именно така, че ще бъде толкова… обезпокоен.
— Е, добре — рече Грейвър. Беше чул достатъчно. Може би Бъртъл щеше да погледне на това по друг начин на следващата сутрин. — Виж какво, може би аз самият трябва да отида, за да съобщя на Пеги. Или пък да дойда с тебе…
— Не, не се безпокой — каза Бъртъл и поклати глава. — Редно е наистина аз да го направя. Аз и Джини. — Той погледна чашата си, сякаш очакваше, че е останало нещо за пиене. Вдигна очи към Грейвър.
— Утре трябваше да е първият ден от отпуската ми — рече той. — Май ще трябва да я отложа.
Грейвър беше забравил.
— Имаше ли намерение да заминаваш?
— Не през първата седмица. Джини не успя да се освободи. Но щяхме да пътуваме през втората седмица.
— Може би всичко ще се изясни за два-три дни.
— Ами Безъм? Невъзможно е да го открием сега, нали?
— Така е, но той трябвало да се прибере в града утре късно следобед, макар че е в отпуска още една седмица.
— Това страшно ще го слиса.
— Ще се опитам да се свържа с него, веднага щом се върне.