Нюман видя, че Редън се смъква от седалката, а после масивната врата зад кабината се повдигна и плъзна по тялото на самолета.
— Ей, Рик — извика Редън и врътна глава към Ледет да се приближи. Ледет се поколеба. Цистерната се приближаваше към крилото на самолета и хич не му се искаше да бъде близо до Редън, когато извадеха пищовите. Той само тайнствено посочи към цистерната.
Мъри тъкмо спираше, когато видя как Ледет сочи към него, той грабна един картон за съобщения от арматурното табло на камиона и го вдигна, посочвайки нещо в него. Редън погледна към камиона и видя, че шофьорът размахва картона. Той остави нещо на една от пасажерските седалки, спусна стълбата и слезе от самолета. Беше с червеникава коса и светъл, зачервен от слънцето тен. Макар че не беше особено пълен, имаше добре очертан бирен корем, който трудно можеше да се замаскира от широката мексиканска риза, обичайна дреха за удобно прикриване на оръжие. Носеше каубойски ботуши и избелели сини джинси, единият крачол, на които се бе запретнал на ръба на ботуша, показвайки червената му горна ивица с ръчно изобразен мексикански орел с разперени криле.
Мъри и Ремберто слязоха от камиона, тръшвайки вратите изтръгнаха към него, като Мъри отново вдигна картона.
— Казаха, че трябва да оправите документацията си, преди да заредите — заяви Мъри.
Редън погледна Ледет.
— Каква е тая глупост?
Ледет сви рамене.
Редън и Мъри се приближаваха един към друг, а Мъри държеше картона, извивайки се леко, за да позволи на Ремберто да се доближи до Редън малко след самия него и откъм сляпата страна на Редън.
— Предплатил съм. Каква е тая идиотщина? — каза Редън и хвана картона.
Веднага щом той грабна картона, Ремберто пъхна ръка в оранжевия си комбинезон, измъквайки своя „Зиг-Зауер“ и светкавично мушна дулото му в тлъстините над левия бъбрек на Редън. Редън се дръпна и в същия миг дулото на пистолета на Мъри се залепи върху корема му, а лявата ръка на Ремберто го стисна здраво над левия му лакът.
— Това са калибър четирийсет и пет и един деветмилиметров — рече Мъри, доближил плътно лицето си до Редън. — И един „Мак-10“ ей там, в хангара.
Докато Редън недоверчиво блещеше очи, мъчейки се да погледне Ледет, Нюман излезе от хангара с насочен към Ледет пистолет, който просто вдигна ръце нагоре.
— Копеле — рече Редън. — Гоо-споди, не мога да го повярвам.
— Повярвай го — каза Мъри и едрата му ръка опипа Редън и го освободи от пистолета, който беше пъхнат отзад в колана. — Деветмилиметров… „Берета“ — рече Мъри, преди още да го извади.
В момента, в който Ремберто пъхна ръка в комбинезона си, Грейвър запали колата и бързо профуча по пистата, спирайки между алфа ромеото на Ледет и самолета. Слезе и отиде пред колата, където Редън все още се опитваше да асимилира изминалите двайсет секунди. Грейвър подаде чифт белезници на Мъри, който мина зад Редън и му ги сложи.
— Кои, по дяволите, сте вие? — настойчиво попита той, насочвайки тъмните стъкла на очилата си към Грейвър. Орловият му нос беше зачервен от слънцето. Грейвър си помисли, че кожата на Редън не понася много слънцето.
Грейвър протегна ръка и свали слънчевите му очила, откривайки светлосини очи и необикновено рошави червеникави вежди. Редън веднага направи гримаса срещу ярката светлина.
— По дяволите — рече той.
73.
Грейвър изведнъж реши да не връщат Еди Редън в дома му в Сийбрук за разпит. Вместо това той го сложи да седне в средата на празния хангар, с белезници на извитите назад ръце, с кръстосани като на йога крака. Разположи го с лице към плъзгащите се врати на хангара, отворени докрай, за да вижда добре скъпоценния си „Пилат ПС-12“ на петдесет фута от него. Грейвър застана откъм страната на самолета, така че Редън трябваше да гледа и двамата, когато говореше с Грейвър. Хангарът от метални листове беше нагрят до крайна степен, поемал цял ден горещото слънце. Макар огромните врати да бяха широко отворени, случайният ветрец, проникващ вътре, ги караше само по различен начин да чувстват горещината в хангара, който напомняше истинска пещ.
Всички си бяха свалили саката и ги бяха закачили, където намерят. Празният хангар усилваше гласовете им, така че не се налагаше да повишават тон. Навън бръмченето на цикадите и скакалците понякога бе прекъсвано от приближаващ или отлитащ самолет. И от време на време се чуваше пукането на металните стени от топлинното разширяване.